БОТУШИ
превод: Маргарита Коваленко
БОТУШИ
Моите ботуши някъде опаковани са мачкали
водорасли охлюви мъртви мравки
морска трева и странно мълчание
Десницата ми сменила мекото възглаве
Дали е дълбок сънят ми
И всичко е същото
завърта се и поема отначало
кръгът се разширява
Ботуши от чиста кожа
Ботуши от човешки лица
КУЧЕ
Имахме черно куче
Някой ни го отне
Най-близкият
Стана ни съсед
дойде с една теория
че кучетата и децата
не вървят ръка за ръка
Върза му камък на врата
и го хвърли в реката
Дълго не ядохме риба
аз и брат ми
КРИЛА
В прастария маслинак
хиляди прорези и гънки
От замечтания кладенец
изваждам кофа
стон след стон
А ти заснежаваш крайбрежието
и го искаш в стих
На крилете на хоровете
О Дамян и Козма
ЗВЕЗДИ
Още ги има в Поезията
и на небето
Една от тях се обагри в червено
и се приземи на челото си
После убиха императора
ДЕТСТВО
Една невидима сила
ме гризе малко по малко
И вече аз не съм аз
Странна е тази чаша
тази оглозгана корона
А добре знам
от векове зная
че поезията е най-важната
на света
Като детството
