Ганчо Керечев

Тъй чуждо ми е тука всичко вече.
О, как се уморих във този град.
Отиде си животът ми, изтече
и няма, няма връщане назад.

И няма път. Пътеки няма даже
надолу към тракийската земя.
Очите ми от взиране са празни
и същността ми сякаш онемя.

Къде да ида и кого да моля
в изтичащите дни и часове?
За мене вече този свят е болен,
той трябва с други свят да се смени.

В лицето ми прехвърчат черни сажди,
но аз вървя през тях като робот.
Макар че остра болка се обажда,
все още имам право на живот.

А долу Тракия с Марица вика…
Тя е готова да ме приюти,
защото в този град съм вече никой.
Тук може всичко да ме сполети.