Владимир Петрович Скиф (псевдоним на Владимир Петрович Смирнов), руски поeт, e родeн на 17.02.1945 г. в село Куйтун, Иркутска област в семейство на хлебопекар-фронтовак. През 1959 г. постъпва в Тулунското педагогическо училище, после работи като учител по чертане, география, рисуване, физкултура. Служи от 1964 г. в Тихоокеанския флот - в морската авиация. След армията работи като художник в Иркутския авиационен завод. Завършва журналистика в Иркутския държавен университет (1970 -1975). Пише стихове от 14-годишен. Печата от 1961 г. Автор на 17 поетични книги, сред които с лирика: „Зимна мозайка” (1970), „Азбука за жерави” (1979), „Кокоши дъжд” (1983), „Живея с тъга и надежда” (1989), „Копието на Пересвет” (1995), „Над руския кръстопът” (избрано, 1996), „Руски кръст”, както и „Бой с рапири” (пародии, 1982), „Въздушен слон” (за деца), „Галерия” (стихове-портрети, 1993) и др. Работи в различни жанрове - лирика, публицистика, литературни пародии, епиграми, иронични стихове, сонети, верлибр, четиристишия, стихове за деца, песни, поеми, стихове-портрети. Член на Съюза на писателите на Русия от 1989 г. Библиофил. Ръководител на Иркутската писателска организация. Постоянен автор на сп. “Наш съвременник”. Лауреат на много литературни награди.

Публикации:

Поезия:

МИНОТАВРИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 35 декември 2011

КАРТОИГРАЧ/ превод от руски: Тихомир Йорданов/ брой 49 март 2013

ПОРАЗИТЕЛЕН СЪН/ превод: Красимир Георгиев/ брой 93 март 2017

НЕПОЗНАТАТА/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 93 март 2017

В НЕБЕТО ЛЕТЕШЕ КЛЮН…/ превод: Георги Ангелов/ брой 136 март 2021