ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО УСЛОВИЕ

Васил Иванов

Този път измъкване нямаше. Попадал бе в много критични ситуации, но чак в такава - не.
През дългите странствания из космоса, на много от стотиците посетени светове, бе оставил доста от чарковете си, но благодарение на усъвършенстваното протезиране, нещата се оправяха. Понякога пръст, друг път - цяла ръка, а веднъж загуби половин крак. Да не говорим за ушите и носа.
В тези толкова различни един от друг светове опасностите дебнеха отвсякъде. Зверовете, които срещаше, не бяха толкова страшни. С тях работата бе по-проста. Един импулс от бластера решаваше проблема за миг. Много по-опасни се оказваха хищните растения. Гледаш, зеленчук някакъв, вятърът поклаща листата му и изведнъж - хам, отиде ти някоя по-странична част.
Задължителното условие бе да си внимателен спрямо заобикалящата те среда, но я се опитай, непрекъснато да внимаваш из шубраците. Той да не е пеперудка, да прехвърка, без да се докосва никъде. Така де! И в края на краищата, никой не го е карал насила да се захваща с тази рискова професия. Занаят. Рискуваш - печелиш, рискуваш - губиш. Досега винаги бе печелил, но този път хвърленият зар бе лош.
От самото начало тази планета нещо не му хареса. Никаква растителност и вода, никакъв живот. Само голи пясъчни полета, с разхвърляни безразборно камънаци, между които вятърът играе на криеница сам със себе си. За какъв дявол му трябваше да се размотава насам-натам.
Само губене на време. Какво толкова очакваше да открие между скалите.
След като вървя около два часа под жарките лъчи на местната звезда, поседна в сянката на една стърчаща като кучешки зъб канара. Подпря гръб в грапавата повърхност и реши, след като си почине, да се върне на кораба и веднага да излети.
Само че вече не можеше. Нещо бавно, но много силно го всмукваше изотзад. Рамената, гърбът и половината му задни части вече бяха потънали. Имайки предвид скоростта, с която го поглъщаха, му оставаше около половин час живот. Да стане храна на нещо си на тази скапана планета! Но сам си беше виновен!
Задължителното условие, затова бе задължително, да се спазва. Но кой да ти каже, че можело да има хищни камъни.