СРЪБСКА ЦИГАНСКА ПОЕЗИЯ – ІІ

превод: Станко Нацев

РАДОСТ

На зелена морава
една жълта кола.
Една жълта кола
на зелена трева.

Пълна със сено кола.
Конят се разигра.
Разигра се конят,
пълна със сено кола.

Няма по-хубава трева.
Няма по-хубава кола.
Няма по-хубава кола.
Няма по-хубава трева.

А какъв е конят!
Никъде няма такъв.
Никъде няма такъв.
Такъв, като моя!


КОГА ЖЕНА СЕ МОЛИ

Жената коленичи на земята
да се Богу помоли.

А за какво се моли,
това е въпросът.

Моли се, моли
за кого да се омъжи.

А кой е този, за когото се моли?
Това ми кажи.

Жената седна на земята
и май ще получи това, за което се моли.

Да мога да разбера кой е той
ще го ударя с пушката.


ОЧИ

Ой, девойко, ой девойко,
ти не си виновна.
В нищо не си виновна.
Виновни са очите ти.
А ти, девойко, не си виновна,
в нищо не си виновна.

Виновни са очите ти.
Очите ти девойко.
Когото погледнеш,
когото стрелнеш с очи, девойко,
готов е да тръгне след тебе.

Виновни са очите ти.
Красивите твои очи.


ЖЕНА

Не е блудница жената.
Блудница е нейната дреха.

Не е блудница жената.

Не е блудница жената.
Блудници са златните й чехли.

Не е блудница жената.

Приятелю:
Не вярвай на жената.
Никога не вярвай на жена.

Гледай:
Свлича се нейната рокля
към златните й чехли.


ДЕВОЙКА СИТНО СТЪПВА

Коя е таз девойка?
Ситно стъпва, снага кърши.
Спри девойко, не се съсипвай.
Чуй, девойко, ще се скършиш.
Нямам син да те поискам за снаха.