ИЗ „ПЕТЪР ДЪНОВ – АНАЛИЗ НА ЕДНО ЛЪЖЕУЧЕНИЕ”
Йеромонах Висарион (Зографски)
Из „Петър Дънов и Ванга - пророци и предтечи на антихриста. Част 1. Петър Дънов - анализ на едно лъжеучение”(2011)
В наши, дни когато християнството и Църквата са изложени на тънък или открит присмех, и когато се правят непрестанни опити за подмяна на основни духовни понятия, отново е настъпила необходимост от апология на истинското християнство. Посредством обективното сравнение на християнството с други неправославни учения, древни и нови, търсещият човек по-лесно би различил бисера на истината сред множеството лъскави камъчета на заблудата. Истината по-лесно може да бъде намерена и осъзната на базата на сравнение. Богословието, както и която и да е друга наука, не може автоматично да даде на човека вяра, защото вярата е дар Божий. Но богословието може да укрепи вярата и да я направи осъзната, а в нашите лукави дни един вярващ човек може по-успешно да устои на натиска на многобройните противоборстващи идеи само ако вярата му е съзнателна и обоснована. Защо избрах да говоря за Дънов и Ванга? С голяма болка забелязвам как много хора поемат по един пагубен път на духовна заблуда, лесно приемат ,,езотеричната” отрова на теософски, окултни, източни и всякакъв вид лъжеучения и по този начин подлагат на опасност възможността си за вечно спасение. А още по-лукаво е, когато някои от тези учения шумно се рекламират като християнски и по-този начин въвличат в заблуда тези, които имат някакви духовни стремежи. Точно такъв съвременен опит за подмяна на християнството с окултни, псевдохристиянски ,,заместители” ме накара да направя критически анализ на духовно опасната дейност на П. Дънов и Ванга и да се опитам, с Божия помощ, да обясня най-важните истини на Богооткровеното християнство. Всичко което съм написал тук, според скромните ми сили и с благословението на духовния ми старец - архим. Амвросий от Зограф, е с цел да бъдат предпазени от духовна заблуда тези мой сънародници, които биха пожелали от все сърце да намерят истината. Бог да просвети всички, които четат този малък, но православен труд, и те да се освободят от оковите на фалшивото, теософско-окултно,,християнство”.
—————————–
Кое е общото между П. Дънов и Ванга
Това е, преди всичко, огромната духовна вреда, която те нанасят на много хора, които са ги приели за духовни авторитети. Ние ясно ще видим, че и двамата водят своите последователи към същностни противоречия с някои основни учения на Богооткровеното християнство. Особено много това важи за Дънов, чиято дейност е на добро интелектуално ниво, лъжеученията са поднесени красноречиво и убедително, психологическата обработка на ,,учениците” е на високо ниво, в съчетание на силна лична харизма, внушителна осанка и доказани хипнотични способности. Всичко това прави от П. Дънов един известен, плодовит лъжеучител. По-конкретно, общото между Дънов и Ванга е, че идейно и практически и двамата принадлежат към сферата на окултизма, теософията и спиритизма, имат ясно изразени заблуждения и лъжепророчества, повечето от които подобно ще анализираме. На малцина е известно, че Ванга се е срещала с лъжеучителя Дънов през 1943 г. и впоследствие го наричала ,,свят човек”. Иначе и не би могло да бъде, тъй като и двамата са служили на един и същ господар, когото скоро ще назовем с истинското му име. Както вече споменахме, Дънов, и Ванга използват думата ,,християнство” единствено като параван, като всъщност под формата на християнство се проповядват нехристиянски идеи и се извършват нехристиянски практики. И за двамата с пълна сила важат изобличителните думи на Господа: ,,Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в твое ли име пророкувахме?… И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.”(Мат.7:22-23)
—————————–
Скоро ще разгледаме дълбоките противоречия между християнство и дъновизъм по отношение на основни понятия и доктрини. Но дъновизмът не би могъл да е,,автентично християнство” и по една чисто пренебрегвана причина, а именно: противоцърковно християнство не съществува и никога не е съществувало! Христос е основал Църквата Си, за да пребъде тя във вечността (Мат.16:18) и всички свети отци ясно говорят: ,,Комуто Църквата не е Майка, на него и Бог не му е Отец”! Ето защо е абсурдно една толкова антицърковна общност като дъновистката да се опитва да ,,актуализира” хилядолетното църковно учение, предание и живот, след като ние, християните, имаме Божествена заръка дори и ангел от небето да ни благовести нещо по-друго, анатема да бъде (Гал.18). Дънов обаче прави точно това - той благовести нещо друго като при това сам заявява, че проповядва ,,ново евангелие” и че християнството трябва да претърпи ,,преобразование”:
,,Това, което сега проповядват, не е християнство, то трябва да претърпи преобразование”.
,,Някои, като слушат моите проповеди, намират, че не съм проповядвал според евангелието. ….Защо трябва да се повтаря това, което е написано вече? Написаното всеки сам може да чете. Има едно ново евангелие, което още не е писано, нито проповядвано. Това евангелие се проповядва днес на хората. Под думата ,,Ново евангелие” се разбира Божественото учение, което днес иде в света и носи светлина за човешките умове”.
Дънов открито поставя учението си над каквато и да е религия, включително богооткровеното християнство. Това е логичен резултат от твърденията му, че във всяка религия има известни заблуждения и че всички религии са създадени от човека:
,,Сега за окултизма: аз го сравнявам със съвременните естествени науки. Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, за изучаване на невидимото, а не на видимото. Той не се занимава с безформените светове. Това, което се е оформило в себе си, което има форма, съдържание и смисъл, то е област на окултизма. Тогава къде ще поставим християнството? Мислите ли, че то е наука?”
В тези думи има и явна подигравка към християнството: докато окултизмът е една чудесна наука, то християнството съвсем не е така. А от следващото изказване на Дънов ще забележим и колко ловко той се опитва да примири коренно противоположни понятия като теософия, мистика, християнство и окултизъм. Този религиозен синкретизъм всъщност е и бъдещата религия на антихриста, за което говори йером. Серафим Роуз в книгата си ,,Православието и религията на бъдещето” (С.,1997 г.).
—————————–
Определение за теософия и окултизъм
Теософия (от гр. ,,theos” - Бог и ,, sophia” - мъдрост) е вид нехристиянско учение, което може да бъде описано като синкретично съединение между някои основополагащи доктрини на индуизма и будизма (прераждане, карма, юги - многохилядни епохи на човешка еволюция или деградация и т.н.) с изопачено християнство (в повечето случаи християнски гностицизъм, при който Христос не се приема за уникална богочовешка Личност, а за някакъв абстрактен божествен принцип, който всеки би могъл да пробуди и достигне), всичко това примесено с елементи на окултизъм. Именно заради тясната връзка между теософия и окултизъм, като метод на теософско познание се прилагат и окултни практики за осъществяване на непосредствена връзка с ,,напреднали същества”, сили и духове от отвъдния свят, което е строго забранено от Библията (вж. Лев. 19:31 и Второзак. 18) и дори окачествени от Бога като ,,гнуснота”. При дъновизма също има много окултни практики, свързани с визуализация на въображаеми обекти, насърчаване на гадателски практики като хиромантия, френология, астрология, ясновидство и всякакви окултни ,,упражнения”, които са в открито противоречие със светоотеческата християнска аскеза. Кои са, в крайна сметка, източниците на теософско знание? Всички основатели на теософски учения (Е. Блаватска, А. Безант, Е. и Н. Рьорих, отчасти П. Дънов ) твърдят, че това са невидими духовни същества, с които те имали непосредствен контакт, и които те приемали за свои учители. При П. Дънов също има съзнателна медиумна постановка: не говори той, а ,,духът”, който е в него (друг е въпросът, дали това е Духът на Истината). Само че при Дънов има и недвусмислени претенции за божественост, каквито при останалите лъжеучители няма. Когато размисляме дали ,,светлите духовни същества” имат правото да допълват и изменят християнството, нека винаги помним , че християнството не е човешко, а богооткровено учение (вж. 1 Сол. 2:13), и затова не може да бъде изменяно от новопоявявящи се космически учители, ангели, папи, Дъновци, Ванги или от когото и да било. Затова и теософските стремежи в това отношение (да допълват или отнемат от Библейското учение) са едно практическо богоборство. Съвсем скоро ще цитираме и някои теософски текстове, в които се стига до неприкрит сатанизъм, който е логично следствие от съзнателно отхвърляне на християнството. Дънов също има много приятелско отношение към демоните, макар и да не стига до такова открито преклонение пред сатаната като Е. Блаватска (основателка на теософията), която направо счита дявола за върховен Бог.
—————————–
Сатанизъм, в тесния смисъл на думата, има там, където съзнателно се защитават действията на сатаната - Луцифер, и неговият бунт срещу Бога. Не всички привърженици на теософията и дъновизма напълно осъзнават кой в действителност се крие зад теософската ,,божествена мъдрост” и затова ние ще се постараем да изясним това въз основа на малко известни, но поразителни факти. Ето какви сатанински текстове намираме в ,,Тайната Доктрина” на Е.Блаватска, основоположничка на теософията:
,,Нормално е да се гледа на Сатаната, Змията от книга ,,Битие”, като на истински създател и благодетел, Отец на Духовното човечество”.
,,Луцифер е божествена и земна светлина,….. свят Дух. …. Сатаната е Кармата на човечеството”.
,,Да разгледаме този въпрос веднъж и завинаги: този, на когото свещенството от всички догматически религии, най-вече християнските, указва като на Сатана, Божия враг, той в действителност се явява най-високият божествен Дух - на Окултната Мъдрост на Земята, която е естествено противоположна на всяка земна, преходяща илюзия, включително догматичните или църковните религии”.
,,Именно Сатаната се явява Бога на нашата планета и единия Бог, и това е без всякакъв алегорически намек за неговата злоба и развратеност. Защото той е едно с Логоса”.
—————————–
През 1903 г. е създаден българският клон към френската секция на теософското общество, и още на следващата (1904) година, сп. Български теософски преглед” съдържа сведения за отбелязване на ,,деня на Белия Лотос” в България. В периода 1903-1936 г. редица български теософски периодични издания публикуват произведения на Блаватска и нейни ученици.През 1930 г. Николай Райнов превежда, илюстрира и заедно с Б. Мавров и Н. Трифонов издава първия том на ,,Тайната Доктрина”.
—————————–
От всичко казано досега можем да заключим, че сатанизмът придобива все повече последователи - и в България, и по света. И всеки от нас трябва сам да направи избор на кого да вярва: на Този, Който е казал ,,Аз съм Пътят, и Истината, и Животът” (Йоан 14:6) или на човекоубиеца-сатана и неговите последователи.
—————————–
От 29 юни до 7 юли 1922 г., архиерейският събор на БПЦ (т.е. Светият Синод в своя пълен състав) поставя за разглеждане въпроса за сектите в България, в това число и заблужденията на П. Дънов. На 7 юли 1922 г. бива прието авторитетно църковно решение, официално обявяващо П. Дънов за лъжеучител, самоотлъчил се от Църквата, а учението му - за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал.