ЕПИТАФ

Матея Матевски

превод от македонски: Роман Кисьов

ЕПИТАФ

Дойде от сините далечини на годините
да търси един сънуван пейзаж
малкия остров на безсънните нощи

През черни ридове и мътни реки
през бездните на страха
през мочурищата коварни
вървеше
Пред всичко през всичко над всичко минаваше

Вълкът на нощта ръфаше пътя му
строшените стъкла на деня
режеха нозете му
сухите клони на неспокойствието
обгръщаха неговия ход

Но той все пак откри своя малък остров

Зеленото късче трева
синият храст от почивка
под който сънува


КРАЯТ НА ПЪТЯ

Ето отминава този дълъг път
край много неща
от нищото към нищо

Ялово е всичко Със горд
и студен лик
при цялото сияние на света

Звездното мълчание
събра
земния вик

И цялата врява беше само миг
на светлината която
зад видимото ще се скрие

Обновата е далече зад света
отвъд всичкото зло
дори и нищото във нищо пак
ще мине

Вселената само тук ще се открие
във това тайно дъно
да издоява тишината
която за всекиго умира


ПОДГОТОВКИ

Един ден ще се завърнем
                       ще се завърнем всички
при вика и ритъма
при повторното раждане
на страха от новата смърт
обновителка
При потопи и мълнии
при земетръси
Повторно ще се завърнеш при нея
ти
който веднъж вече успя да я презреш
Мислеше че се движиш по-бързо от нея
че течеш и протичаш във твоята бъдеща
                                           неизменна несекваща
вечност
А те са неразделни
                          ритъмът и песента
като мисълта и смъртта
гласът и тътенът в гърдите
дори далечният въздух гълта следите
                                               на звуците
на нажежените механики
на мекия пясък на миговете
на отворените пори на съня
Ти вдишваш спокойния въздух на говора
                                                   и смъртта
както вдишваш във себе си тишината
преди съня който премина
застланото поле на нощта


ВСИЧКО КОЕТО Е ОТВЪД

И вятърът се умори пренасяйки
пусти думи
глухо семе
сънища
от двете страни
на празнотата

Празнота отвън която вее
Празнота отвътре що расте

Всичко е във устрема към някой
нов предел
друго време
завличане непознато
А всичко е във празнотата
на космичното поле
движи се
блуждае
и загива

Само някаква следа оставяйки
във словото
като сянка на птица
отдавна отлетяла
но която все още живее
във мисълта на вятъра


ЕПИТАФ

И така продължава да върви отвъд този ден
в който съм още и в който вече не е
в който думите на моята кръв потичат
отвъд звездите и прахта Отвъд времето
в едно друго време което нито познавам
нито познаваш макар и да си вече там
И любовта която само го предчувства
и която отваря и разтваря широко
своите невиждани врати