Елена Диварова

Пред мен е пътят
и след мен е пътят.
Сред път съм,
отстрани изглеждам смела.
Градините са пълни с плодове.
Дори не забелязвам, че са зрели.

Навярно приближава оня час,
във който цветовете разсъбличат
износените горни дрехи.
Плача с глас.
Луната е закръглена и сита.

Аз не разбирам тайната на твойта реч.
Каменоделец ли си или проповедник?
Отгде извираш? Има ли къде
да приютиш спокойната си щедрост?

… Не мога да заспя. Навън разсъмва.
Потъва пътят в светлата градина.
Гранитен праг, неподражаем хлад -
навеждам се над чистата вода.

…пътуващ проповедник тука мина…