КАПИТАЛИЗМЪТ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЯ

Александър Исаев

превод: Литературен свят

Световната финансова криза събуди у мнозина интерес към творчеството на Карл Маркс. В частност, широко се цитира изказването му, че няма такова престъпление, което не би извършил капиталистът за 300% печалба.

Онова, което до вчера се признаваше от западните икономисти за «икономическо мракобесие», днес се представя в малко по-друга светлина. Оказва се, и пазарът не е всесилен, и капитализмът със «зверското си озъбване» за последните два века не се е  очовечил кой знае колко. Традиционно «капитализмът» се разглежда като обществен строй, основан на частната собственост на средствата за производства.

Но такава трактовка на капитализма е твърде схематична и не отразява същността на съвременния капитализъм; онзи дълбок механизъм, който води към висока производителност на труда.

Истината за капитализма се състои в това, че той е не просто обществен строй, основан на частната собственост върху средствата за производство. Капитализмът е обществен строй, основан на частната собственост върху средствата за производство, които се притежават от нехора, т.е. интелектуално развити животни.

Общественият строй, основан на частната собственост на средствата за производство, които владеят хора, не е по своята същност «капитализъм». Нечовешката природа на “нехората”се  проявява, преди  всичко, в техния индивидуализъм, стремежа към обособяване и, най-важното, в липсата на състрадание към другите хора.

Когато пред нехората се появява дилема - дали да си купят разкошна яхта за милиард долара или да помогнат на нуждаещи се от лечение онкоболни деца, нехората винаги ще изберат яхтата. С какво е добър капитализмът в контекста на осигуряване на висока производителност на труда? Колкото и да е парадоксално - с алчността на самите капиталисти. Алчността, жаждата за печалба води до това, че в процеса на производство капиталистът икономисва буквално всяка стотинка. Минимизирайки разходите при производството на стоки (трудови, материални), капиталистът по такъв начин увеличава производителността на труда на своите предприятия.

На пръв поглед може да се стори, че използването на капиталиста в сферата на общественото производство не е толкова лошо. Капиталистът спомага за растежа на производителността на труда, а колкото по-висока е производителността на труда в страната, толкова повече  стоки ще се произвеждат в нея и следователно толкова по-богати ще стават нейните граждани. Но така може да изглежда само на пръв поглед. При «класическия» капиталист алчността, жаждата за лесна печалба, както се казва, замъглява разума.

Продуктите на тази патология са общоизвестни. Това е и свинското отношение към хората, работещи за капиталиста. И хищническото отношение към околната среда. И развращаването на цели поколения млади хора от медийните магнати. И насажданата в обществото идеология на потребителство, в центъра на която стои доминирането на материалните ценности в ущърб на духовните. И която води до разрушаване на издържалото с векове стопанско устройство на Стария Свят (според автора, не най-лошия свят), глобализацията… Може да се изброява дълго.

Ако се сравнят социализмът и капитализмът, те могат да се оприличат на добродушно магаренце и огнедишащ дракон. Ако се впрегне в каруцата драконът, той ще те закара до местоназначението по-бързо от магаренцето. Но само при едно условие. Ако си по-силен от дракона и можеш да го управляваш. Ако силите ти са по-малко, по-добре не се свързвай с дракона. На първия завой той ще обърна каруцата и ще те изяде, както се казва, напълно. Така че възможностите на дракона (в смисъл капитализма) винаги трябва да се съобразят с възможностите на онзи, който ще управлява тези животни. Иначе съдбата на коларя може да бъде печална.

Впрочем последните данни за невижданите по мащабите си финансови афери в САЩ показват, че днес с капитализма не могат да се справят дори високоразвитите страни. Закономерен въпрос: какво пречи, да кажем, същите тези американци да хванат капитализма «на къс повод»?

Отговорът е очевиден. Преди всичко, самият принцип на формиране на органите на държавната власт в страната. Днес в света широко се реализира така нареченият финансов принцип на формиране на политическия елит. Същността на този принцип е в следното. За да победиш на изборите, трябва да те знаят избирателите. За да те научат  избирателите кой си, е необходимо да се  плати на медиите. За да се плати на медиите, трябва да си намериш спонсор, т.е. финансист на твоята избирателна кампания. И кръгът се затваря. Капиталистите финансират политиците, които после ще ги контролират. Е, доколко е ефективен такъв контрол, днес виждаме всички.

Трябва да се добави и това, че капиталистите чрез предоставянето на всевъзможни грантове купуват и отделни учени-икономисти, които стават апологети на капитализма. А самата идея за «пазарен фундаментализъм», свеждаща до минимум ролята на държавата в управлението на икономиката, според мен, беше внедрена в общественото съзнание изключително заради частнособственическите интереси на същия капитал.

Механизмът на психотравмиращото въздействие на социално безотговорния капиталист върху обществото при по-внимателен поглед изглежда така. От една страна, съществуващите днес морални норми позволяват на такива капиталисти да съществуват сред нас, което на подсъзнателно ниво ги идентифицира като «свои». Но от друга страна, имуществената им обособеност, липсата им на готовност да споделят  благата си с нуждаещите се, говорят за това, че тези субекти не са «свои».

На свой ред трудността от идентификация на капиталиста в качеството му «свой» или «чужд» води до допълнително изразходване на психическа енергия и, като следствие, до дълбоко разстройство на психиката на голяма част от обществото. Да се излекуват такива психически разстройства често може само с едно лекарство. Революция. Между другото, в полза на този механизъм свидетелства и особената жестокост по отношение на властниците, която съпровожда всички революции.

От психологическа гледна точка, тази жестокост може да се обясни с едно. На подсъзнателно ниво обществото стига до еднозначния извод, че властниците са «чужди», нехора. А положителните емоции, които възникват в революционерите в процеса на унищожението на властниците, е продукт на удовлетворение на такава метафизична потребност на човека като потребността от отсъствието на нехора в неговото обкръжение.

Трябва да се признае, че в последните десетилетия народите на много страни се опитват да обуздаят «капиталистическия дракон», да го поставят «на къс повод». Но ненапразно се казва, че непоправимото не може да се поправи. Заложените в основата на капиталистическия строй социални пороци се проявяват ако не в един, то в друг вид. Недоволството от собственото материално положение се заменя от краен индивидуализъм, потребителство, разрушаване на институцията на семейството…


http://forum-msk.org/ 05.11.2011 г.