Валтер Вернер

превод: Кръстьо Станишев

ПРЕД ОРЕЛ

Черното перо,
което намерих,
още топло тъмнееше
сред декемврийския сняг.

Който го беше загубил,
до кръв своето болно крило
бе протъркал о брезовия кръст,
беше точил
клюна си гладен
о прояденото тенекиено канче,
което довчера
край мене
с дъното нагоре
един носеше на главата си.

Тогава усетих:
перото потрепери
в моята студена ръка.

Какво диреше то,
какво дирех и аз
в тази чужда страна?

ТРЪНКАТА

По сив ствол
скокна бисер бял,
но го захапа вятър,
когато в жив плет
бе запял.

А слънцето
през лед звънтящ
с отломки жълти
светка,
разкъса храстът
своя плащ -
от стъклен сняг
решетка.

Виж: бели вейки
как искрят
под обедния вятър.
Огънах клон,
съзрях светът
да ми цъфти
в ръката…

СЕЛСКИЯТ ГРАДИНАР

Градинарят живее подобно растение
сред своя свят влажно-топъл,
става с утрото,
когато се съмва,
и прокопава свободни пътеки
за светлината.

Той с минзухарите идва
от снежната зима.
От пирамидите на саксиите
раздвижва зелените пръсти на земята,
жълтите и лилавите къдрави пламъчета,
загрижен всичко да расне
и да узрее
върху неговия лятно разлистен жив плет.

На размесена глина
и прясна вар ухаят дните му,
които той украсява с къщичка за скворци
и бележи със храсти.

Неговите очи и ръце са подобно ножове
до корените на плевелите
и в силния поток на тревите
той удавя злите лопатки на къртицата
със струи вода.

Той спастря дъжда
в забравени кладенци
и слънцето спастря.
А хлябът преповтаря му всички закони
на неговата радостна и подредена земя.

СКИШАНЦА ЗАД ЕДНО СЕЛО

Тук беше скрито гнездото на бекаса
и завиваше тунелът от треви,
през които бръмбарът бягаше -
едно шепнещо горско сърце
на бъбриви крачета.

Сега в буковосивото небе на дървесата
препускат с летящи рамена по следата
синовете на моето село.
Не всеки е летец,
но всеки е герой.
Ръце раздират хоризонта разлюлян
сред мразовитата долина.
Простор, само простор!

Елхичките свалят своите бели качулки
при полет и приземяване.
Момчетата бършат от очите си вятъра,
звънтящ въздух изтърсват
от своите крачоли.

Колко падания, колко прекършени полети!
Кой обаче би преброил
техните чудесни победи?

НЕПОСТОЯННИТЕ ДЪРВЕНИ ПРЕДМЕТИ

Като дълга история, ред
подир ред, прочетена по образ
и жест, така дърво
по дърво преброявам годините.
Във вятър и буря аз слушам
как се разделят корен и възраст.

Мога да живея… Мога да расна
и чакам. Своя език да изгубя
и пак в него да заживея.
Копирам върху фурнирите
светлия ход на слънцето,
а върху черните плъзгачи
на ковчезите - бавното
тъмно въртене на земята.

Готов съм да рухна
и - освободен - да говоря със всекиго
и да мълча със всички.