КИТАЙ - ПОТАЙНАТА СВРЪХДЪРЖАВА

Александър Анисимов

превод: Румен Воденичаров

Днес Западът, дори когато говори за китайската заплаха, се утешава, че КНР има слабо присъствие на глобалния финансов пазар и че БВП на Китай (преизчислен по официалния занижен курс на юана) е много по-малък от американския.
Но истинските размери на брутния вътрешен продукт на Китай не знае никой, освен самите китайци. За него може да се съди по обема на производството. А то в Китай е съпоставимо с това на цялото останало човечество. Това се отнася да текстила, химическите влакна, персоналните компютри и т.н. Осреднявайки натуралните показатели, може да се заключи, че китайското производство днес се равнява на 2/3 от световното (без Китай) т.е. на около 40% от световния брутен вътрешен продукт.
Официално Китай има днес 2/3 от американския БВП. Но още преди официалното възстановяване на дипломатическите отношения в 1979 г. американците проведоха сравнителни икономически изследвания и стигнаха до извода, че още през 1975 година китайският БВП е достигнал 50% от американския. В 2005 г.МВФ оцени БВП на Китай (по паритета на покупателната способност) на 85% от американския. Но и този процент е доста занижен, като се вземе предвид сенчестия БВП на китайците.
Западът просто не желае да признава икономическото първенство на Китай.
Какъв е реалният БВП на поднебесната империя? За да се доближим до отговора трябва да се обърнем към китайските справочници. В тях промишлените предприятия (частни и държавни) се делят на две категории: на такива, които имат обем на производството до 5 млн юана и останалите, чийто обем на производството е над този лимит.
Съдейки по официалната статистика, обемът на производството на т.н. надлимитни предприятия през 2009 год. е бил 60 трилиона юана ( 60 000 млрд). Ако се раздели това число на официалния курс на юана - то това прави 9 трлн долара само за надлимитните предприятия. Ако се включат и малките предприятия по мнение на експертите, ще се добавят още 1-2 трилиона. А какво е положението с производството на американската промишленост за годината преди кризата? С всички напъни нейното производство е не повече от 6 трилиона долара. С поправката на официалния курс на юана (25%) излиза, че днес промишлеността на КНР поне два пъти превишава американската.
Ето ви водещата свръхдържава на света.

Само през м.май 2011 г. Китай е произвел 55 млн тона чугун. Повече отколкото САЩ за цяла година. Това преизчислено за година ще даде 650 млн тона само чугун. Един път и половина повече, отколкото всички други страни. За произвежданата годишно стомана тоновете са подобно число - 720 млн.тона, а за цимента 2.4 млрд тона, което превишава 2 пъти цялото световно производство без КНР.
Чугун, стомана и цимент в такива количества означава, огромно капитално строителство и грандиозни по своите обеми проекти. И всеки, който посещава Китай вижда това строителство.
Разходите за капитално строителство (за здания, съоръжения и монтаж на ново оборудване, а не за купуване на хартиени акции) в 2010 год. са били 27.8 трлн юана. Делим на официалния курс на долара (6.6 юана за „зелен гущер”) и получаваме малко над 4 трлн долара. В Съединените щати този показател преди кризата е 2.6-2.7 трлн, а в 2009 год. пада до 1.65 трлн долара.
Частта на инвестициите в промишлеността на Китай спрямо общия обем на инвестициите също е по- висока. Китайците влагат в индустриализацията 5-6 пъти повече от американците.
Производството на микрокомпютри в КНР възлиза на над 200 млн. Това е на един порядък повече отколкото в САЩ.
Селско стопанство? 80 млн тона месо годишно е два пъти повече, отколкото произвеждат САЩ.
Да вземем старата гордост на Америка - производството на автомобили. 18-19 млн. годишно е отново 2 пъти повече, отколкото американското производство.
Тогава по какво може Америка да се нарече свръхдържава, която се отличава с нещо уникално в глобалната икономика? Да, има по какво. Държавният дълг на САЩ е около 14 трилиона долара и по него янките са извън всяка конкуренция. При това 1.5 трлн от американския дълг е към Китай. Съединените щати имат грандиозна разлика между вноса и износа на стоки, защото консумират много повече, отколкото произвеждат сами.
Китай няма защо да догонва Америка. Той отдавна я е задминал. Но засега китайците умело замитат следите, най-вероятно от стратегически съображения.

За китайците е характерно, че в икономическите справочници на една страница може да е напечатано едно, а на друга - нещо много по-различно. Освен това методиката за изчисляване на китайския БВП не е напълно съпоставима с методиката на другите страни.
Но един е изводът: днес реалният БВП на Китай значително превъзхожда раздувания американски БВП. При това държавният дълг на САЩ е по-голям от действителния, а не от виртуалния американски БВП .
Населението на Китай също е по-голямо от официално обявяваното. Не е възможно (ако се вярва на китайските справочници) на всеки китаец да се водят по 30 кв.м. жилищна площ т.е. по две стаи. Годишното потребление на месо в КНР според официалните данни е 26 кг. При обявено производство на месо от 80 млн. тона и като се приспадне експорта, се оказва, че населението на Китай трябва да е 1.5 млрд жители.
Трябва да отбележим, че червен Китай не един път излъга надеждите и сметките на Запада. Първо той не се разпадна. Второ - „западняците” смятаха, че за Китай ще бъде немислимо да преодолее някои технологични бариери и се държаха така високомерно, като че ли европейските и американските фирми имат технологични преимущества , които са недостъпни за другите. Това се правеше за да се поддържа високият курс на акциите на западните корпорации. А китайската индустрия се описваше като изостанала, неспособна да произвежда съвременна наукоемка продукция.
И тук Западът повтори грешката, която направи с Япония, когато тя се появи на международния експортен пазар във втората половина на 1950-те години. Тогава казваха, че японците са твърде примитивни и могат да правят само евтини и некачествени стоки. Но японците бързо разсеяха тези заблуди. По подобен начин постъпи Китай и като начало преодоля „летвата” на среднотехнологичните изделия. Западът се успокояваше, че по-високата летва на високотехнологичната продукция китайците няма как да преминат.
Но те я преодоляха около 2010 година. Това за пореден път говори за западното разузнаване и мозъчните им центрове.
След това Китай започна уверено да атакува следващата височина - създаване на аерокосмически комплекс и високотехнологични въоръжени сили. При това те отново умело прикриват своите военни разходи. Те дават вид, че се задоволяват с минимум средства. Но редица специалисти в Съединените щати са на мнение, че Китай занижава военния си бюджет 2.5-3 пъти.
Как Китай преодоляваше технологичните бариери?
КНР както и Руската Федерация внасят сложно модерно оборудване. Но докато в Русия този внос води до фалит на родното производство, то КНР също както Сталинският СССР внася високотехнологично оборудване за да внедри неговото производство у дома и то така, че да може да се конкурира с импортното на световния пазар. При това заедно с „метала” и капитала Китай внася и чуждия опит, и системите за управление на качеството. А успоредно КНР развива активно и собствен научно-изследователски сектор, който по обем на разработките вече е съпоставим с американския. Накрая на Китай се удаде да привлече на своя територия научно-изследователски и експериментално-конструкторски структури на западни корпорации, съблазнявайки ги с ниското заплащане на китайските инженери и научни работници. Естествено, всичко, което се прави в тези конструкторски и изследователски бюра, моментално се копира от китайската индустрия. По този начин Китай бързо надмина руснаците и се зае със Запада.
Китай убедително опроверга мита, че високите технологии могат да се развиват само в условия на демокрация от американски тип.
Нещо повече, той доказа обратното:
В условия на засилване на спекулативно-финансовия сектор (неолиберализъм, б.пр.) и превръщане на производството в „Пепеляшка”, технологичното развитие се затормозява. Бързата и лесна печалба прави невъзможно финансирането на дългосрочни мегапроекти, предполагащи съответно развитие на нови технологии.


“Завтра”, № 38 (931), 21.09.2011