ЗИМНИ ЛУДОРИИ -ІІ

Юлия Момчилова

БЯЛО ЧОВЕЧЕ
(гатанка)

Вижте, на двора ни вече
мъдри се бяло човече.
Тенджера вместо калпаче
има доброто юначе.
Милото бяло човече
кротко стои и не пречи.
Слънцето щом го напече,
то се стопи и потече.
Ето го - локвичка цяла!
Ала защо не е бяла?
Що е то?
(ечевоч онженс)

—————————–

КРАСАВИЦА

Снежното човече
е с награда вече!
Роклята на мама
го направи дама.
Сложих му герданче,
шапка и коланче…
На конкурса „Зима”
първо място има.
С мамината дрешка
стана Мисис „Снежка”

—————————–

КОНСТАТАЦИЯ

Да си болен не е смешно.
Много лошо е дори!
Викат в къщи доктор спешно,
че лицето ти гори.
Гълташ купчина лекарства
и кръвта ти сякаш ври,
а навън те чака царство
от несвършени игри.

—————————–

КРАСИВА ЗЕЛЕНА ЦАРИЦА
(гатанка)

Красива зелена царица
почитана вред и прочута,
накитена е с огърлица;
блести с обици и бижута.
На празника цялата стая
от нейния блясък сияе!
Що е то? (ахле анделок)

—————————–

ЕЛХА В СТАЯТА

Дъха елха зелена
в стаята осветена.
С накити пъстри накичена -
за весел празник наричана.
С дълги гирлянди облечена,
ала… отсечена!
Толкова стройна, красива!
Жалко, че не е жива!!!

—————————–

ДЯДО БЕЛОБРАДИ
(гатанка)

Ходи дядо белобради
обикаля къщи, сгради
от квартал на квартал
в празничния карнавал.
Той подаръци раздава,
благодарност получава.
Рой усмивки е събрал
в своя стар голям чувал!
Хайде, кой кажи е тоз
неуморен зимен гост?
(аделоК одяд)

—————————–

ЛЕДЕНА МАГИЯ

Цели в лед обвити
клони и дървета -
воини страховити,
рицари под клетва.

Зимната стихия,
правила магия,
зимна лудория -
студ на поразия!

Вятърът подухне,
дървеса шушукат :
клетвата ще рухне,
броня - лед ще спукат
ако слънце топло
нежно ги огрее.
Ще утихне кротко
ледената фея.

Грейна млад гидия -
Слънце Жарколия,
разтопи магия -
зимна орисия.

Ледените брони
бързо се стопиха.
Всички вейки, клони
пак се оживиха.

—————————–

ЧАРОДЕЙКА ЗИМА

Чародейка зима
всичко променила-
гледката любима,
къщата ни мила!

Ледени висулки
покрива протяга,
а дръвчета - булки
сватбата си стягат.

С ледени кавали
ветровете свирят.
С танци в снежни зали
с вихри на спирали
булките задирят.

Буйно се поклащат
младите девици.
След това отпращат
ветри - годеници:

Нека си отлитат,
нека си лудуват!
Няма с тях да идат,
нито ще тъгуват!

Своя роден край
толкова обичат,
тук през месец май
с цвят ще се накичат!

—————————–

ХИТРУША

- Катеричке, за какво
от високото дърво
дърпаш слънчеви лъчи?
- Ти дете, не ми пречи!
Моля ти се замълчи!

-Катеричке, но защо
намотаваш на кълбо
тези слънчеви лъчи?
- Хей, дете, не ми пречи!
Моля ти се замълчи!

- Но кажи какво плетеш
от кълбото без да спреш?
Тайната ти най-накрая
иска ми се да узная!

- Любопитно си, детенце !
Ще ти кажа на ушенце:
Зимата боли я гърло.
С топъл шал ще я загърна.
Щом под него тя заспи,
сигурно ще се стопи.

Ще изчезнат снеговете,
ще си идат студовете!
И тогава в моя парк
Пролетта ще дойде пак!

—————————–

КОКИЧЕ

Зима -ледена, студена,
а земята - заснежена.
Гледам аз - кокиче бяло
сред снега се е подало.
Чудно, как цветчето мило
твърдата земя пробило?
И защо ли ветровете
не пречупват стъбълцето
на това безстрашно цвете,
цъфнало сред снеговете?

Тъмни облаци се въсят
и със сняг земята ръсят.
Цветенцето ги подканя
да се върнат в океана.
Ветровете кротко стихват.
Небесата се усмихват.
Слънцето насред небето
ласкаво и топло свети,
а пък снежната постеля
заприличва на дантела.

Май че в зимата студена
нещо бързо се променя
дойде ли това мъниче -
бялото, добро кокиче.
Слънцето по-топло грее.
Ручеят по-звънко пее.
Панделки зелени бързат
дървесата да си връзват
и природата красива
ми изглежда тъй щастлива!