Георги Константинов

ВСИЧКО НА ВСИЧКО

След делнични битки и наивни мечти,
всичко на всичко -
остана ми ти.

След пътища, гари и безпътна степ
всичко на всичко -
стигнах до теб.

След бягащи шансове и стопени пари,
всичко на всичко -
аз плюс ти.

Каква равносметка в прагматичния свят!
Всичко на всичко -
с теб съм богат…

Ръката ти стискам като фиш печеливш…
Всичко на всичко -
двойно съм жив.

И друго не търся сред пейзажа студен:
всичко на всичко -
да си до мен.

УВИ

Откривам днес
с огромно съжаление
един абсурд в съдбата
на нашата държава:
свободата
ражда в нас
егоистично отчуждение.
И само робството, уви,
сплотява.

ВЕЧЕРЕН ВРЪХ

            на Константинос Марицас

Внезапно пътят
се превърна на пътека.
А тънката пътека
се разплете на следи.
Гората се разпръсна на дървета.
И планината
се разпадна на звезди…
Така
голямото изкачване
завърши.
Ти си на върха.
Но няма смисъл
да ликуваш дълго…
А спомни си онзи
мъдър глас отново:
“…От върха
всичките посоки водят
единствено
надолу.”

КРЪСТОПЪТНО

Непредвиден
и неочакван
като снежен човек в Хонолулу,
шепна твоето име сред мрака -
най-понятна
за двама ни
дума.

Знам, че другите думи
са звуци без смисъл.
Кръстопътно събра ни нощта.
Нека будуват телата ни
в неочаквана близост,
докато чакаме
любовта.

От простичка близост
имаме нужда.
Любовта е луксозно щастие.
Ако огромният град
и за двама ни чужд е,
в тази близост
ще бъдем у дома си.

Малък остров.
Щастлив епизод…
А дали любовта ни
не е вече любов?..

Може би
ще ни обясни всичко
без думи
тъмнината…

По един начин
телата обичат.
А по друг -
обича душата…

КЪСНА БАГРА

Крайпътните дървета
жълтеят под дъжда.
Но тази късна багра
не виждаме еднакво.
Ти казваш, че това е
есенна ръжда.
Аз гледката сравнявам
с цвета на мокро злато.

Май доста романтично
на всичко гледам аз.
А в твоя поглед, мила,
пак ръжда тъмнее…
С цвета на късно злато
е любовта във нас.
Не казвай, че ръждата
тъмнее
и по нея.

Нали сме заедно?
Вън златните листа
ще мигат под дъжда,
ще шушнат непонятно…
А ние ще мълчим,
разбрали мъдростта,
че нашето мълчание
е също
с цвят на злато.

ХЛЯБ

Колко видове хляб има днес!
Всеки вид - със съставки различни:
Ръж и соя.
Ечемик и овес.
И понякога - люспи пшенични.

А сред супера в моя квартал
чух, че някой мърмори сърдито:
“Стигат два вида - черен и бял.
Но да бъдат
от истинско жито!”

После мислих през целия ден
как различно изкарват си хляба
онзи баровец в нов ситроен
и съседът,
останал без работа…

Как желан е партийния хляб,
с обещания сладки замесен…
Как със хляб онзи дядо
се спасява от глад.
И как селският хляб
съвсем не е лесен…

Цял ден мислих за хляба…
И чак нощес
май достигнах до извода нужен:
Само два вида хляб има днес -
хляб заслужен
и хляб незаслужен.