С ОБИЧ КЪМ ХОРАТА. РАЗГОВОР С ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ.

Сериозен разговор на Васил Добрев със заслужилия артист Георги Парцалев по случай  петдесетгодишнината от рождението му

Не малко хора смятат, че комедийният талант на Георги Парцалев е вроденост, естествена даденост. И той едва ли не - без всякакво усилие - само го експлоатира. Едно погрешно тълкуване на безспорната дарба на актьора. Защото той е и ярка артистична личност, отличаваща се с пословична работоспособност, с непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване. Без съмнение, неговата популярност у нас е голяма. Затова с нея започва и разговорът ни.

- Как приемате популярността си на театралния подиум и в живота? Влияе ли Ви тя?

- Този въпрос често ми се задава. Той е особен: някои мечтаят да бъдат популярни, а популярните разбират, че не рядко популярността се обръща срещу тях.

- За кого играете? За себе си или за публиката?

- Играя за хората. Може да се случи да усетя на сцената добре изпълнената роля. Тогава изпитвам удоволствие от себе си. Но играя за хората. Зная, че очакват от мене. Изляза ли на театралния подиум, аз трябва да бъда такъв, какъвто са ме приели зрителите. И да знам за какво съм на сцената.

- Обичате ли да импровизирате?

- Много е хубаво човек да импровизира, но ако може. Импровизацията трябва да бъде умно поднесена, винаги в стила на автора.

- Как работите? Имате ли режим за труд и почивка?

- За почивка нямам режим, а това е лошо. Мислех, като мине известно време, работата ще намалее и ще имам време за почивка.  А стана обратното.В работата имам организация. Подреждам нещата си така, че първо гледам да свърша най-спешното. Без работа не оставам. Днес докато обядвах прочетох един разказ. Толкова ми хареса, че почти го научих наизуст. Ще поседи няколко дни и пак ще го прегледам. И без да го уча наизуст папагалски - ще го запомня. Така уча и ролите си - не реплика по реплика, а цялата пиеса.

- Ходите ли на кино, на театър?

- Да, но не отивам да гледам недостатъците, а като обикновен зрител. Зная тайната и на двете изкуства. Радвам се на хубавите неща, направени особено от младите.

- Любимият Ви театър?

- Нашият - Сатиричният!…

- Любимата Ви роля?

- Мисля, че съм обичал всичките роли, които съм играл. Но добра сполука ми беше Михал Мишкоед по пиесата на Сава Доброплодни. Много обичах Осип от „Ревизор” на Гогол. В тази роля ме харесаха и в Ленинград.

- Влияе ли възрастта на актьорската работа?

- Да, в положителен смисъл. Човек става по-добър, с по-големи възможности, с по-голям опит. Преди 12 години играх Хаджи Смион. Струва ми се, че не стана. Наскоро гостувах в Русе със същата роля - беше много добре. Възрастта наистина влияе. Особено петдесетгодишната. Тя носи повече зрялост, повече творчество, по-задълбочена работа върху образа, прави те по-изобретателен.

- Вашият девиз?

- Обичай хората! Всеки голям творец играе не само интересно и талантливо, но той е и ярка личност - с открита гражданска позиция. Иначе не може. Разбира се ярка личност, открита индивидуалност. Та нали ролята на театъра е да пречиства, да облагородява, да внушава и възпитава чувството за прекрасното за истинската нравственост у хората. Наистина трудно е да бъдеш в живота, както на сцената. Но уважаваш ли публиката, не трябва да я разочароваш.

- Какво най-много цените в работата си?

- Това, че живея не за себе си, а за хората. Че ги карам да бъдат оптимисти, да вярват в доброто, в хубавото, съвършеното.

- Заетостта Ви в момента?

- В театъра нямам репетиции. Снимам се в игралния филм „Два диоптъра далекогледство” по сценарий на Братя Мормареви с режисьор Петър Василев и в телевизионния филм „Романтика” по сценарий на Дончо Цончев и режисьор Орфей Цоков. Много съм доволен от двата филма, особено от игралния, където ролята ми е централна и сериозна. Играя бащата на една студентка, която се омъжва без съгласието на родителите си. А в телевизионния филм партньори са ми Георги Калоянчев и Николай Узунов. Аз съм горски, а Калоянчев - поп.

- В Плевен и в Плевенския край и разбира се, в родния град Левски, Вие имате много почитатели. Те Ви поздравяват с петдесетгодишнината Ви и пожелават още по-големи успехи. А Вие какво ще им пожелаете?

- Три неща, които не се постигат с пари: приятелство, любов и здраве.


В. „Септемврийска победа”, брой 69, 14.06.1975 г.