ПРАЗНИКЪТ, ЗАЧЕРКНАТ ОТ КАЛЕНДАРА

Тамара Каминская

превод: Литературен свят

Има такива дни от календара, които независимо с какъв цвят са оцветени, остават завинаги в историята. Към тях се отнася 7 ноември (25 октомври по стар стил) 1917 година. Може по различен начин да се отнасяме към онова, което се е случило тогава в Русия, но да се зачерква този ден от историята на държавата - и не само от тази на държавата, но и от историята на целия свят, - е невъзможно.

7 ноември 1917 година е онази отправна точка, от която израстват всички наши днешни постижения, които все още ни са останали, победи и поражения.

В съветско време случилото се в този ден, наричаха Велика Октомврийска социалистическа революция, макар че самите събития в онзи ден, не са се отличавали с мащабност. Но времето потвърди великата роля на този (по своята същност) държавен преврат. И няма значение какво са предполагали болшевиките да правят по-нататък с властта, която буквално им паднала върху главата, важно е какво ги е заставил да направят животът. А той ги заставил да защитят Русия от интервенцията - както от тази на предишните ни врагове, така и от тази на предишните ни съюзници. И тук вече тяхната най-любима теза за поражението на собствената страна в империалистическата война, който лично в мен дори в детството ми предизвикваше яростен протест, станал неизползваем - Русия сега вече била не царска, а болшевишка Русия - тяхната Русия.

Повечето обикновени хора в такива исторически събития винаги виждат само онова, което е на повърхността, а именно: въоръжената борба на свои със свои, съпроводена с реки от кръв, което предизвиква у тях дистанциране. Всичко това наистина е така. Но и възниква въпросът: а какво би било, ако болшевиките бяха пренебрегнали тази власт, на кого щеше да се падне тя и какво би станало в резултат на всичко това. Изтърканата фраза, че историята не търпи пожелателно наклонение, не ни дава отговор на този въпрос. Но чрез съществуващите днес математически методи на моделиране на ситуацията може да се опита прогнозиране на няколко възможни варианта на събитията. Мога да предположа, вземайки предвид факта, че в Русия тогава не е имало една реална сила, която да има по-голямата подкрепа на населението, най-вероятно правителство на Русия или по-голямата му част би станало сбирщина от марионетки, поддържана от някоя от чуждите държави. По-нататъшните възможни събития не ми се иска да разглеждам, защото интервентите никога не идват в чужда страна с благотворителни цели.

С голяма вероятност мога да твърдя, че и Русия, днес все още огромна страна, която трябва да се цени и пази, не би съществувала.

За постиженията на науката, за завоеванията в Космоса и за културните постижения не си струва и да се говори, защото всеки, който може да анализира, ще забележи, че зависимите страни не блестят с постижения в тези области.

Допълнителен резултат би бил и това, че преобладаващото мнозинството от гражданите на бившия СССР, онези, чиито деди са били работници и селяни, не биха могли да получат висше образование и, следователно, съответната самореализация, без революцията през октомври 1917 г. Наистина, и да окалват историята на страната си много от тях не биха могли в наше време - не би им стигнало образование.
Някои наивно смятат, че ако не беше станала Русия болшевишка, по-късно не би се случила и войната с Хитлер. Война би се случила непременно, с Хитлер, или с някой друг. За нашите “добри” задокеански приятели и европейските им съмишленици войните са необходими като въздух. И те ги водят на чужди територии и най-вече с чужди ръце. Събитията, които се разгръщат днес пред очите ни, за пореден път го потвърждават.
А Русия за тях, както и преди, така и днес остава и съблазнително парче и огромна плячка.

Затова на всички, които с уважение и разбиране се отнасят към своята история, честито с настъпващия празник - 94-та годишнина от Великата Октомврийска социалистическа революция.

Однако, 4.11.2011