Орлин Орлинов

На 7.11. 2011 г. поетът Орлин Орлинов навършва 80 години! Честито!

ЛОЗУНГ

Стих се пише само на коляно.
Не в угода, не за интерес.
Нито късно трябва да се пише,
нито рано -
само днес!

***

Сънувах те. И беше хубаво.
Една безкрайна, слънчева лъжа…
Ний бяхме заедно и влюбени.
И всичко, дето не можа
наяве да се увенчае
със шипченски камбанен звън -
бе истина! Насън така е.
Благодаря за този сън.

МАЛКА КУНИНСКА ЕЛЕГИЯ

Две неща само, две неща
не ми измориха душата:
огънят, накладен през нощта,
и шумът на реката.

***

Ти удари другаря си в гръб.
Ти отвори в сърцето му рана.
Твоя, кривия, змийския зъб
се заби и забит си остана.

Но напразно очакваш ти
да се случи желаното чудо -
твойта буза да изплющи
от един всепрощаващ удар.

МЕЖДУВЛАСТИЕ

Всичко е меко и топло, и ласкаво,
няма го златното жълто в полетата…
Оранта е кафява, небето - прасково,
виолетови - ширинетата.

Да бродиш в полето тогава е щастие,
става ти някак спокойно, печално…
Може би сещаш - след туй междувластие -
дълго ще властва черното кално.

МНОГО СТАНАХА

Много станаха честните.
Много станаха песните,
ама песните, лесните.

То е смърт. Наказание.
Иде време за сън и мълчание.

То е ад. И мъчение.
Стихостълпотворение.

Прости, боже, нас, грешните.
Поетите. Днешните.

Бяга славеят в драките.
Имат думата свраките.

ТЪЖНА ПЕСНИЧКА

Не кънтят копита.
Глух е небосклона.
Няма кой да гони
вятъра, зеления.
Що не беше, коньо,
братовчед на слона -
белки те овардят
някъде из Кения!

***

Успокойте се, братя поети!
На светулката стига й нине,
че с фенерче две вечери свети
на щуреца-свирец Паганини,
на оназ самодейка-авлига,
дето пее за радост в небето
и във унеса тъй се издига,
че от радост й пуква сърцето.

Успокойте се, братя поети!

***

За безсмъртие - няма надежда.
Слава? Постове? - Вятър и дим!
Аз живях непревеждан.
Ще умра - непреводим.

ПРОИЗШЕСТВИЕ

Едни дете запя в трамвая
как зайче припкало в снега…
И тънкото гласче извая
една трагическа шега.

Намусени и зли, и грипни,
един до друг, но тъй далеч.
Не дай си някой да те пипне -
в устата не език, а меч.

И смешно беше, и печално,
че някой пееше на глас…
Изглеждало би ненормално
да беше някой друг от нас.

Пияница ли, луд ли щеше
да кръстим градския Орфей,
ако смутителят не беше
четригодишен чародей.

***

Иди си, но като Ламар.
Ламар - Омар.
Ламар - Хайям.
На устните с вкуса на вино,
с поезията воедино -
и пийнал пан,
и горски цар.
Иди си, но като Ламар.

ИЗПЪЛНЕНИ СЪВЕТИ

„Ти на другаря обеда си дай,
а на врага - вечерята обилна!
Животът ти ще е същински рай,
снагата ти - изтънчена и силна…”

Изпълних аз премъдрия съвет.
Другарят ми обядва по-обилно.
А моят враг, изтънчен и заклет,
доби кураж и тупа дваж по-силно.

Вий питате дали добре се чувствам?
Разбира се! Закусвам ли, закусвам…

***

Какъв невероятен век!
Човечеството се вълнува
кометата Кохоутек
къде най-сетне ще отплува.
Следи със жаден интерес
дали е дългоопашата,
като че няма друго днес -
по-неизследвано - душата.

БЯХ КАХЪР

Всеки ми казва: бял кахър е това!
Подлецът се смее: бял кахър е това!
Глупакът и той: бял кахър е това!
                     Та
             от бели кахъри
          черен ми стана света.

ПО ЗАЛЕЗ

Със тези облаци запалени по края,
със мекия завой на тихата река,
с покоя на зелената лъка,
не мисля даже има ли го рая…

Аз имам го. И друго не желая.
Над мен да грее първата звезда,
да свиват птици в моя дом гнезда…
Мислете вий дали го има рая!