НОВИЯТ МОРАЛ В ДЕЙСТВИЕ

Веселин Стоянов

Бях го виждал през междучасията в двора на гимназията и ако съм спирал погледа си на него, то причината беше странната му фигура. Среден на ръст, с топчеста глава и ниско чело, врат набит в раменете, килограми над нормата, които правеха походката му тромава.

Бях доста изненадан, когато един ден, след часовете, той ме настигна на улицата и без заобикалки ми заяви:

- Ти знаеш ли, че с теб сме роднини?

- Роднини ли? Какви по-точно?

- Ами майка ми и твоята майка са втори братовчедки, а ние с теб сме трети.

Tова ми се видя доста странно, тъй като никога не бях чувал майка ми да има толкова близка роднина в града.

- Аз съм Борислав, а майка ми се казва Йорданка, но й викат Данка.

- Аз съм…

- Знам кой си. Нали ти имаше разправии с директора и ти намалиха поведението. Учил си в немското училище, затова ти викат фашиста.

Пътят ни се оказа общ, тъй като Борислав живеел недалеч от нас. Новоизлюпеният ми братовчед беше с една година по-малък от мен, на 16 години. Сподели, че учението не му върви много, но трябва все пак да завърши гимназия, пък после ще види какво ще прави.

 
Прибрах се и попитах майка ми за братовчедката й Данка. Тя остана много изненадана и ме попита oткъде съм научил за нея. Обясних й.

- Не сме никакви втори братовчедки, а не съм сигурна дали изобщо сме някакви роднини. Мъжът й е бирник и семейството не се ползва с много добро име.

Борислав започна да ме търси много често, звънеше и по телефона, без да се съобразява с часа, и настояваше да му изсвиря нещо. Предпочитан композитор му беше Бетовен и искаше да му изсвиря 3-та част от неговия концерт за цигулка в ре мажор. Посещенията и обажданията ме лишаваха от ценно време, което трябваше да посветя на моите занимания. Обясних това на Борислав и той привидно се съгласи с моите доводи. Виждахме се в училище, разговаряхме през някое междучасие. Борислав вече не ми говореше за музиката, а прояви изненадващо интерес към закритото немско училище. Разпитваше ме за отношението на директора и учителите към учениците, как е протичал учебния процес, дали са ни занимавали с политика, както правеха сега в гимназията. Това беше болна тема за мен и от критика към образователната система преминахме към критика на политическата система, последвана от действия, които доведоха до арест, съд и затвор. Подробности съм описал в книгата „Спомени предназначени за утре”. След излизането от затвора заминах веднага за София. Изминаха дълги години, през които нямах никаква връзка с Борислав. Случи се обаче така, че трябваше по някакъв повод да представя кръщелно свидетелство. Не намерих оригинала и дълго се колебах кого да помоля да ми извади дубликат. Много хора, включително и роднини се страхуваха да поддържат връзка с бивш затворник, затова реших да се обърна към Борислав. Писах му и веднага получих отговор на две страници, със ситен шрифт. Извиняваше се за гъсто изписаните редове, но искал да помести възможно най-много информация върху тези листа, за да не плаща допълнителен грамаж. Споделяше, че брои стотинките, че живее в мизерия и гладува. Изпратих му пари за изваждане на кръщелното и за пощенските разноски. С дубликата пристигна и ново писмо, в което описваше освн финансовите и здравословните си проблеми. Споделяше, че преди време се запознал с една западногерманка, на която разказал за антикомунистическата си дейност, за затвора, за тежкия си живот в момента, за глада и болестите, които са го налегнали. Тя го съжалила и на тръгване за Германия му оставила една прилична сума, която обаче свършила. Борислав искаше да й пиша и помоля, ако има възможност, да му изпрати малко пари. Изпълних молбата му, но получих обратно писмото с бележка от немската поща, че жената е починала.

Не мина много време и получих ново известие от Борислав. Реституирали семейните имоти и той получил няколко парцела на много хубаво място. От Комисията обаче му ги възстановили в П-образна форма и той не можел нито да ги продаде, нито да получи като обезщетение няколко апартамента, магазин и гараж.Водил дело срещу това решение на Поземлената комисия, но го загубил и на двете инстанции. Сега наел адвокатка и тя обжалвала решението на варненските съдии пред Върховния касационен съд, но отговор все още няма. Имал впечатление, че имам създадени връзки в София, дали не мога да му помогна.

Свързах се веднага с мой много близък приятел - адвокат с име и авторитет и му описах случая. Той поиска от мен ксерокопия от цялата документация и добави, че в определен момент ще трябва да се види с Борислав, за да уточнят размера на хонорара.- Имай предвид, че това не е леко дело, става въпрос за много пари. Твоят човек платежоспособен ли е?

- Ако въпросът му се уреди, той ще бъде направо богат човек и ще се издължи. Ние с него сме някакви роднини, но по-важното е, че бяхме заедно в затвора, по едно и също политическо дело. В момента той е без работа, с влошено здраве и направо мизерства.

- Слушай, Весо, аз не съм християнско дружество и не гледам дела по бедност. Да бъда точен - хонорарът ми ще бъде, в случай, че спечелим, между 30 и 50% от стойността на имота.

- Добре де, смятам че ще се разберете.

- Тук няма място за разбиране. Аз му казвам моите условия, ако той ги приеме правим договор и аз започвам да действам. Ти какво ще получиш от цялата тази работа?

- Аз ли?

Въпросът ме изненада силно. Върнах се мислено назад във времето, споменът ме отведе в килиите на Държавна сигурност, в съдебната зала, в затвора.

- Разбирам от мълчанието ти, че изобщо не си мислил по въпроса, нали? Сега слушай внимателно какво ще ти кажа. Ако ние с теб не бяхме приятели, аз нямаше да се захвана с това дело, ако не си осигуря предварително интереса. Ако твоят приятел или роднина започнеше да ми разказва приказки, че е болен, беден, бивш политически затворник и т.н. щях направо да го изритам от кантората, Върховният касационен съд щеше да потвърди решението на варненските съдии, а твоят човек щеше и занапред да тъне в мизерия. Ти го измъкваш от смрадливото блато благодарение на нашето приятелство. Той трябва да ти се отблагодари подобаващо, ясно?

- Аз не искам да вярвам, че в живота всичко се свежда до пари и материални придобивки. Все пак има човешко състрадание, желание да направиш нещо добро.

- Слушай, братле, в тези неща вярата няма място. Сега строим капитализъм, а не християнско общество или социализъм. Едно време човек можеше да мине метър с малък хонорар, с бутилка уиски и кутия бонбони, с хубава вечеря в престижен ресторант. Днес такава игра няма. Забравяш роднинство, приятелство, идеология, християнски сантименталности и гониш парата. Това е истината, няма защо да се лъжем.

Тръгнах си с натежала от болка душа. Повярвахме, че след десетилетия тоталитарна власт идва демокрация. Повярвахме, защото я очаквахме. Разбрахме обаче, че сме жестоко измамени и че сценарият е изработен от тъмните сили, които управляват света, а осъществяването му е възложено на продажни партийни лидери.

За невероятно кратък срок решенията на варненските съдии бяха отменени, а жалбата на Борислав бе изцяло уважена. Резултата научих от моя приятел адвокат и се зарадвах, че справедливостта все пак възтържествува, независимо дали с връзки или не. Сега очаквах моят братовчед и съкилийник от затвора да ми се обади и да дойде в София, за да се издължи.Мина седмица, мина и втора, а от Варна никаква вест. Реших, че щом Мохамед не отива при планината, се налага тя да отиде при него. Позвъних на Борислав.

- Ей, ти ме изпревари. Тъкмо се канех да ти телефонирам. Знаеш ли, аз спечелих делото във Върховния касационен съд!

- Така ли, значи ти го спечели?! Резултатът ми бе известен преди ти да го научиш. Очаквах да се обадиш, защото знаеш, че аз ангажирах адвокат, и заслугата за положителния завършек на делото е единствено негова. Сега трябва да дойдеш в София и да уредиш задължението си към него.

- Като дойдеш във Варна, ще поговорим по въпроса.

- Не аз трябва да идвам във Варна, а ти в София, за да се издължиш на човека. Той те извади от мизерията, направи те милионер, а ти ми разправяш, че трябва да поговорим по въпроса.

- Да, разбирам, но в момента водя преговори с няколко строителни фирми и съм много ангажиран. Пък и имам още един проблем, свързан с други няколко парцела.

- Ти наясно ли си, че първо трябва да уредиш задължението си към адвоката по това дело, и чак след това да му поставяш въпроса за другите парцели.

- Добре де, няма да избягам.

Срещнах се с моя приятел и му разказах за разговора си с Борислав. Уверих го, че той ще получи полагаемия му се хонорар, независимо дали от братовчед ми или от мен.

- Остави това. От теб пари няма да взема. Аз от самото начало имах някакви съмнения в почтеността на твоя човек. Както и да е, кажи ми само, това ли са новите активни борци. Ти ми го представи като честен човек, добър българин, борец за свобода и правда. Какво излезе? Не искам да те обиждам, но твоят роднина е просто един мошеник.

- Е, знаеш, че във всяко стадо има и мърша. Говорили сме с теб и друг път по тези въпроси, знаеш моето мнение. Не си струва да повтаряме неща, които вече сме си казали и по които сме на едно мнение.

Заминах за Варна с надеждата да убедя Борислав да уреди задължението си към адвоката. Напразно похарчени пари за път.

- Веско, аз получих наистина 6 апартамента, гараж и магазин, но те още не са готови и не мога да продам нищо. По тази причина не мога да се издължа на твоя приятел.

- Като не можеш да платиш, прехвърли му един апартамент и с това ще запазиш и името си чисто.

- Не, това няма да стане, но аз виждам друго решение на проблема. Реституират ми още няколко парцела, но и там има някакъв проблем. От Поземлената комисия ми правят намеци, искат пари. Аз не съм склонен да давам рушвети. По тази причина те изкуствено ми създават най-различни пречки. Помоли твоя приятел да уреди и този случай и тогава ще се разплатя богато.

- Казах ти и пак ще повторя. Докато ти не му се издължиш за спечеленото дело, той няма да си помръдне пръста.

Борислав беше много настоятелен, молеше да му помогна, обеща да подпише договор или запис на заповед за посочена дължима сума, уверяваше ме, че иска честно да се разплати, за да не злепоставя и мен. Поддадох се на тези внушения и реших да говоря с друг мой познат, също известен адвокат. Той поиска копие от всички документи, за да прецени какви са шансовете за спечелване на делото. Борислав ми изпрати няколко тъмни ксерокопия, които бяха абсолютно нечетливи. По въпроса за адвокатския хонорар братовчед ми предложи вместо пари да даде един апартамент. Предложението беше прието, но трябваше да се оформи нотариално. Адвокатът имаше дело във Варна и каза да съобщя на Борислав да го чака на гарата с четливи ксерокопия и след това да подпишат и заверят при нотариус постигнатото споразумение. Седнали в едно кафене до гарата, братовчед ми представил документацията по имотния проблем, а моят познат му представил проект на договор за прехвърляне на апартамент на негово име, като хонорар за спечелено дело. Предавам в най-общ вид съдържанието на проекта, защото не съм го чел, а ми е разказан от Борислав. Той го чел няколко пъти и накрая заявил, че в текста има места, които не са му много ясни и трябва да си ги изясни, след което отново да се срещнат с господин адвоката. Моят приятел се засегнал, между него и Борислав прехвърчали искри:

- Слушай, Бориславе, текстът на договора между нас двамата съм изготвил след разговор  с братовчед ти, в който той ми предаде твоето предложение. Какво толкова има да умуваш? Ако искаш да ти се уреди проблема отиваме при нотариус и подписваш. Ако не искаш - здраве.

- Искам, разбира се, но си мисля, дали не е по-добре да ми кажете какъв хонорар имате предвид и да Ви го изплатя в лева или в евро, вместо прехвърляне на апартамент?

- Много хитруваш, човече! Имай обаче предвид, че пазарлъци не обичам. Разговорът ни беше до тук, ако имаш да казваш нещо, обади се на братовчед си в София. Мен не ме търси.

Така се разделили. Вечерта ми се обади Борислав.

- Весо, абе твоят приятел бил голям простак! Не обичал пазарлъци, нямал да разговаря повече с мен.

- Не те разбирам. Първо той е един сериозен мъж и много добър юрист. За какви пазарлъци става въпрос?

- Ами аз му предложих вместо апартамент да му платя определен хонорар. Вместо да си вземе паричките, той рипна, не обичал пазарлъци, не желаел да говори повече с мен и така си тръгна.

- Слушай, господинчо! Ти измами вече един мой близък човек, сега искаш да повториш изпитания сценарий. Няма да стане. Не забравяй, че имотите, които притежаваш по реституция не са спечелени от теб с честен труд, а ти дойдоха наготово от дядо и баща бирници. Не искам да коментирам този факт, но той би трябвало да те въздържа от проявата на прекомерно голяма лакомия.

- Не съм лаком, гоня си интереса. Както и да е, не искам да споря с теб, но имам следната молба: кажи на твоя човек, че се връщам на първоначалното си предложение, а и за теб ще има бонус.

- Станал си много щедър, но би трябвало да знаеш, че аз от „бонуси” нужда нямам.

Моят познат се върна от Варна. Обади ми се и си определихме среща в края на седмицата. Междувременно той събрал информация за Борислав.

- Познаваш ли го добре?

- Мисля, че да. Казах ти, че по негови твърдения сме някакви братовчеди, бяхме заедно в затвора по обвинение в антинародна дейност, държа се добре в съда, това са ми впечатленията в общи линии.

- Ти не ме разбра. Не те питам за роднинството ви, нито за процеса, по който двамата сте били обвиняеми. Питах те, дали ти наистина го познаваш добре и веднага ще добавя, че той крие много неща от теб. Не става дума за дребни моменти от биографията му. Били сте заедно в затвора по политически причини. До тук, да кажем, добре. А след това? Той споделил ли е с теб, че има и две криминални присъди - едната за кражба, другата за разпространение на порнографски материали? Веднага ще ти задам още един въпрос: според теб, това ли е образът на бореца срещу тоталитаризма?

- Задаваш ми много труден въпрос. Може би е бил затруднен финансово, затова е откраднал.

- А борец срещу комунизма редно ли е да продава порнография?

- Извинявай, но сигурен ли си в достоверността на тази информация? Чувствам се направо смазан, вярвай ми!

- Попитай го, да видим какво ще ти каже, пък после ще продължим разговора. А що се отнася до информацията ми, тя е абсолютно точна.

Върнах се вкъщи и телефонирах на Борислав. Попитах го дали има след излизането от затвора две криминални присъди.

- Кой ти каза? Това ченге, което ми се представи за адвокат? Той ли?

- Остави това дали е ченге или не. Питам те дали имаш две криминални присъди.

- Да, имам, но всичко беше скалъпено, защото съм антикомунист.

- Защо на мен не скалъпиха криминални деяния? Или си откраднал, или не си. Или си продавал порнография, или не си. Моля те, отговори ми честно, защото ми е страшно трудно да асимилирам тази информация. Днес стана мода всички криминални типове да се оправдават и да обясняват, че са преследвани заради политическите им убеждения.

- Слушай, не се рови в живота ми, а кажи на твоето ченге-адвокат, че мога да му платя в брой стойността на един апартамент, ако спечели делото. На теб, за услугата която ми правиш, мога да се реванширам със същото. Помисли за интереса си.

От така проведения разговор разбрах, че Борислав всъщност потвърди информацията, която бях получил.Тя беше тежък удар за мен, но както много други неща в живота, трябваше да преживея и това. Утеших се още веднъж с народната мъдрост, че във всяко стадо има и мърша. Спрях да се обаждам на човека, който ми донесе толкова голямо разочарование. Той също замълча, докато един ден прочетох в електронната си поща приблизително следното съобщение: „мръсно копеле, твоите приятели - ченгета искаха да ме окрадат и като не успяха, правят опити да ме шантажират с моите „криминални” присъди. Аз бях преследван и съден, защото бях антикомунист. Ти, за съжаление, ти повярва на тях, а не на мен. Предложих ти цял апартамент, ако уредиш и вторите парцели, но ти си мълчиш. Толкова голям глупак ли си, или участваш с ченгетата в заговор срещу мен. Гадно, мръсно копеле, да пукнеш дано.”

В продължение на около месец получавах този текст. В началото не му обръщах внимание , после помолих Борислав да спре с тия простотии, но той продължаваше упорито да излива злобата си, вбесен че не можа да получи мечтаните нови парцели, които беше запланувал да превърне в апартаменти, магазини, гаражи. Дойде обаче ден, в който чашата преля и изпратих на моя бивш съкилийник и роднина следното съобщение, след което той повече не се обади: „Бориславе, на няколко пъти те молих да спреш с твоите мръсни писания. Ти не спря. Сега те моля да прочетеш внимателно и да запомниш това, което ти пиша. Знаеш, че дядо ти и баща ти бяха бирници и десетките парцели, които ти и сестра ти наследявате, не са купени с честни пари. Десетки семейства са били разплакани, изнудвали са ги да им продават на безценица имотите си, за да се издължат на хазната.  Знаеш, че семейството ви не се ползва с добро име, по тази причина и майка ми не признава някакво роднинство с вас. Аз не исках този факт да определя отношението ми към теб, а и мисля, че не винаги децата и внуците трябва да плащат греховете на бащите и дядовците. При теб случаят е друг. У новоизлюпения богаташ се обадил гласът на родата. Научих, че си започнал да раздаваш заеми на нуждаещи се хора срещу огромна лихва, при богато обезпечение - жилища, коли, лозя и др. Забравил си гладните години и алчността ти вече не познава граници. Ще дойде ден, в който ще платиш за деянията си. Аз няма да ти съдействам за получаването на новите парцели, а от теб не искам никакви „бонуси” или апартаменти, защото те са прокълнати, бъди сигурен в това. Има още нещо срамно в твоята биография, освен това, което ми каза адвокатът. Знаеш, че сестра ти беше любовница на зам.началника на Държавна сигурност във Варна - Цоньо Андреев, който ни пребиваше от бой. Покрай него, ти, заклетият „антикомунист” си получавал подходяща работа и не си се срамувал да изтъкваш кога с повод, кога без повод, близките си връзки с него. Тогава не си се срамувал да се възползваш от протекцията на едно ченге. Странно! След промяната обаче, всеки, който не ти прави безплатни услуги е „мръсно ченге”. По всичко личи, че след 1989 година си получил куража да си служиш с тази дума, защото преди това не съм чул тя да излиза от твоите уста. Има още нещо. Срамен е фактът, че въпреки двете си криминални присъди, ти продължаваш да получаваш надбавки към пенсията си като репресиран и с това позориш паметта на хилядите достойни българи, заплатили със живота или свободата си в борбата срещу тоталитарната власт. И още нещо. Крайно време е да се издължиш на първия адвокат, който те направи милионер. Ако е останала малко почтеност у теб”.

Отговор не получих, адвокатският хонорар не бе изплатен. Остана неизяснен въпросът дали всички ченгета са лоши и редно ли е да ползваме техни услуги и покровителство и има ли и добри ченгета. Трудно обяснимо е и съжителството на криминалното и политическото, както и търпимостта, проявявани към тях. Впрочем много са въпросите, които водят своята битка за честен отговор, но той не идва. Защо ли? Мисля, че не е никак трудно да се досетим.