Еме Сезер

превод: Никола Инджов

О градове покатерени върху якове
урина от бавна кръв
върху тънките листа на последните спомени
булевардът комета лошо ранена птица
премазана се удря
в отвореното небе
удушено от стрели
нощта е такава каквато ми харесва пуста и празна
ветрило от стрелки забити в
бялата усмивка
на съня
батуке
когато светът е гол и червен
като матрица изпепелена от големи любовни слънца
батуке
когато светът очаква въпроси
едно вълшебно сърце по което се отпечатва декора
на погледи натрошени от взривове
за първи път
когато развлеченията слагат капан на звездите
когато любовта и смъртта ще бъдат
една и съща отровна змия запоена
около ръка без украшения
без кавги
зашита
батуке на реката придошла от крокодилски сълзи
от камшици и разливи
батуке на змийското дърво затанцувало по ливадите
Пенсилвания рози очи носове уши
прозорците на отрязаната глава
на молителя
батуке на жената с морски ръце
с прическа от извор подводен
вцепенеността на труповете превръща
телата в стоманени сълзи
гъстите плазми стават море от юка лазурни салове
невротичните призраци са заклещили
спирачките със зъби
батуке
когато светът бъде прелъстена измислица
остатък от изкопаема сол
морските градини
за първи и последен път
мачта на каравела забравена пламти бадема от
                                            корабокрушението
кокосова горичка баобаб хартиен лист
отказ на призив
батуке
когато светът ще бъде рудник под открито небе
когато светът ще бъде
от високото на моста
моя мечта
твоя мечта
приобщени към един срок
в мечтаната пустота