Еме Сезер
Еме Сезер (Aime Cesaire) (26.06.1913, Бас Пуент, Мартиника -17.04.2008, Фор де Франс, Мартиника) е писател, поет и общественик от Мартиника. Ляв интелектуалец. Пише на френски език. Антиколониалист, привърженик на независимостта на Мартиника. Един от създателите на концепцията за негритюда. Критик на колониализма. Ражда се в многодетно негърско семейство, баща му е чиновник, а майка му - шивачка. Учи в Мартиника, после във Франция - лицея „Луи Велики”, Екол Нормал и Сорбоната, където завършва литература и издава списание „Черен студент” (1934). Жени за Сюзан Руси, от която има четирима сина и две дъщери. После се връща в Мартиника, работи като преподавател в лицея във Форт де Франс, издава сп. „Тропици” (1941-1943), който е закрит от цензурата. През 1945 г. е избран като кандидат на комунистите за кмет на Фор дьо Франс, пост, на който остава до 2001 г. включително. Издава поемата си „Записки от едно завръщане в родната страна”, а Андре Бретон написва предговора към изданието от 1947 г. Съставя „Антология на негърската и малагасийската поезия” (1948) с предисловие от Жан-Пол Сартр. В „За колониализма” (1950) поставя знак за равенство между колониализма и нацизма. През 1958 г. основава Мартиниканска прогресивна партия. Участва активно в международни форуми за освобождението на Третия свят. Книги: „Вълшебно оръжие” (1946), „Слънце с отсечен врат” (1948), „Изгубено тяло” (1950), „Оковаване във вериги” (1960), „Кадастър” (1961), „Поезия” (1994) и др. Автор на трилогия от пиеси („Трагедията на крал Кристоф”,1963, „Сезон в Конго”, 1966, „Бурята”, 1968 (радикално пренаписване на известната пиеса на Шекспир”), както и на исторически етюди, есета. Носител на Голямата награда за поезия на Министерството на културата на Франция (1982). Оттегля се от политиката през 1993 г. след дълъг и активен политически живот. На български е издадена книгата му „Синове на мълнията”, избрани стихотворения, Народна култура, 1984, в превод на Иван Бориславов.
Публикации:
Поезия:
