НАРУШИТЕЛ
- Име, презиме, фамилия?!
Задържаният измърмори някакви цифри и полицаят го изгледа свирепо.
- Не ти искам ЕГН-то, бе! Да не си оглушал? Как се казваш? Буква по буква!
- Това ми е името - омърлушено отвърна стоящият, на стола пред масивното бюро, нещастник.
- Няма значение. И по ЕГН-то ще разберем кой си. Aдрес?
Пак някакъв ред от цифри, от които мустаците на полицая щръкнаха. Той стовари дланта си върху бюрото и няколко папки изпопадаха на пода.
- Ти ще се подиграваш ли още с мен?! - изрева той и свирепият му поглед закова задържания за облегалката на стола.
- Ама аз… Не… Какво да направя? Двигателят излезе от строя и нямаше къде…
- Така, нямало къде! И намери да се изкумиш точно насред кръстовището. Знаеш ли колко тенекии има сега за изчукване, колко водачи на автомобили ще хукнат по психиатри и психоаналитици, а? Да не говорим за неизвестния брой, изпаднали в шок, пешеходци.
- Ама аз… Наистина нямаше какво да направя - запелтечи пак нещастникът. Клюмналите му антени безпомощно се мятаха насам-натам, а естествено зеленото му оцветяване се бе загубило и от оранжево вече преминаваше в пурпурно червено. - Той новият ускорител нещо се повреди и двигателят… Съжалявам! Страшно много съжалявам!
- Охо, ти не знаеш още колко много ще има да съжаляваш. Ще съжалиш, че изобщо си се родил. Това да не ти е някаква гола ливада, че да изпльоскаш бракмата си отгоре й. Това тук се нарича кръстовище. В града има много такива, които се образуват при пресичането на две и повече улици. А знаеш ли колко улици има в този град? Не знаеш! А аз знам! И трябва да ги контролирам всичките. Ясно ли ти е? Загря ли? И недей да ми посиняваш! Не ми се прави на епилептик! Такива не ми минават! Като поседиш в ареста, може и да почернееш. Ще ми се стоварва, където си иска! Хайде де!
Полицаят продължаваше да се пени и пръстът му натисна някакъв бутон.
- Дежурен! - нареди на влезлия след миг униформен. - Я, закарай този тук за два-три дни в ареста, че да видим, няма ли да си спомни кой е и откъде е!
Нещастникът отдавна бе отведен, а гневът още не напускаше полицая. Той крачеше напред-назад из стаята и продължаваше да нервничи.
- Ще ми паркира насред кръстовището! Какво като е извънземен! Голяма работа! Да беше ми се изтипосал направо върху бюрото! Марсианци! Нарушители!
И с един последен ритник изпрати в ъгъла изпречилата се пред погледа му папка.
