МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО
Някои го мислеха за особняк, ала повечето категорично отсичаха - луд човек. Но каквото и да казваха за него, той не се засягаше. Тормозеше се само, че никой не го разбира. Как не можеха да повярват в построяването на такава машина. Машината на времето. Той откри принципа на действие. Оставаше само да я построи. И тъй като всички му се подиграваха, реши, след като стане готова, да се отправи към далечното минало, за да живее сред девствена природа, неотровен въздух и свестни приятели.
Откритието му, както всички велики открития, бе фасулски просто. Нали според всеизвестната теория за близнаците, този, който излети в космоса, когато се завърне, ще е по-млад от останалия долу. Значи за него времето ще тече по-бавно. Не може ли то изобщо да спре, или да потече в обратна посока? Разбира се, че може. И тогава ще се върне в миналото. Той знаеше, че почти всички откриватели, хайде да не са всички, са били осмивани от съвременниците си. И как на никой друг преди него не е хрумвала подобна мисъл? Изглежда той наистина е велик. Само избраниците на съдбата са осенявани от велики прозрения. Нима никой преди Архимед не се е плакнал във вана? А именно той извикал: ,,Еврика”. Или ничия глава не е омеквала при съприкосновението си с падаща ябълка? Но е трябвало да се роди Нютон, за да открие закона за земното притегляне.
Машината на времето трябваше да лети със скорост по-голяма от тази на светлината, обратно на движението на Земята. Времето щеше да се забави, забави, да спре и накрая да тръгне назад. Проста работа. Прецизно изработените чертежи и многократно проверяваните изчисления бяха точни и изключваха и най-малката грешка. Оставаше изработването на самата машина.
Набавянето на необходимите материали се оказа страшно трудна работа, но той се справи. След като и последното парченце тел, нужно за изработката на апарата, премина през пътната врата, завъртя ключа два пъти и се залови за работа. Три месеца чука, трака, мери, ряза, завинтва,занитва и така нататък, докато един ден се изправи пред чудноватото съоръжение: някакъв хибрид между нафтова печка и кокошарник, и въздъхна щастливо. Машината на времето бе готова.
Реши да стартира още същата нощ. Натовари необходимите му вещи и зачака да удари неговия час. В полунощ решително се отправи към апарата. Затвори херметически входния люк, седна в специалното кресло, нахлузи на главата си каска, закопча коланите и смело натисна стартовия бутон. Сред пламъци, грохот и хвърчащи буци пръст, машината се отлепи от мястото си и полетя към стреснатата Луна. Събудените от страшния грохот и дрънчене на счупени стъкла съседи изскочиха по бели гащи навън, но нищо не можаха да разберат. След кратко суетене се прибраха, с твърдото намерение на сутринта да линчуват ,,откачения”, тъй като никой не се съмняваше кой може да е причината за среднощната дандания.
—————————–
Изобретателят с мъка отвори очи. Главата страшно го болеше и някаква камбана биеше в нея сякаш бе Великден. Помъчи да събере мислите си и накрая се сети каква е работата. Бе излетял и сигурно вече пристигнал. Но къде? И в кое време?
Страшен рев направи въпросите излишни. Отнякъде изкряка нощна птица. Отвърна й мощното тръбене на слон. Кратка тишина, в която се чуваше шумоленето на девствената гора и отново лъвски рев. Той се усмихна щастлив. Успя! Победи времето и пространството. Облегна се уморено назад в креслото и блажено заспа.
Събуди се от грубо разтърсване. Отвори очи и за миг ослепя от ярките слънчеви лъчи, проникващи през разкъсаната обшивка на апарата. След това видя много близо до лицето си една фуражка.
Полицаят с мъка го измъкна навън. Когато се огледа, от гърлото му се отрони стон на отчаяние.
Намираше се в зоопарка.
