ИМПРЕСИИ

Жанета Михова

***

Не си минавал никога по тази улица.
И аз не съм минавала. Измислих я.
Вървя по нея всеки ден, измислям те
и толкова си близо, че се припознавам.
На нея няма магазин. Измислям го
и в пъстрата му весела уста се вмъквам.
Измамва ме бъбрива цветна дреха
и бързо я купувам. За да ти харесам.
На улицата е изгряло слънце. Милва ме.
То сигурно заради дрехата ме забелязва.
Не го оставям да ме омагьоса. Питам го
защо си ме забравил и дали те има…


***
Вихрушки макове избухват край шосето -
проливат си кръвта със лекомислие.
Пътувам с теб. С фалшиви документи съм.
И нямам минало. Избягах от затвора.
Онази къща - гръб на костенурка - чака ни
и всеки миг в потоп зеленина ще се удави.
Пристигаме навреме. На ръце я грабваме.
Потапя ни зеленината. Давим се.