Давид Овадия

Давид Хаим Овадия, български поет и преводач, е роден на 1.12. 1923 г. в гр. Кърджали в семейство на тютюноработници. Завършва основно, прогимназиално и гимназиално образование в Пловдив (1943). Член на РМС от 1940 г. и на БКП от 1944 г. Партизанин от Втора средногорска бригада „Васил Левски” от април 1944 г. Завършва руска филология в Софийския университет (1950). Работи като редактор във в. „Отечествен глас” (след 09.09.1944-1946), Радио „София” (1949-1950), издателство „Партиздат” (1952-1953) и издателство „Народна младеж” (от 1953). Заслужил деятел на културата (1974). Поетични книги: „Партизански дневник” (1948), „До последния миг” (1950), „Отрядът живее” (1951), „Родният бряг” (1952), „Стихове за партизанския отряд” (1955), „Дом” (1956), „Омразата не бива да угасне” (1958), „Несбъдната среща” (1960), „Епиграми” (1961), „Късна среща” (1964), „Стихотворения” (1967), „Трябва да се живее” (1972), „Избрани стихотворения” (1973), „Белият снежен килим” (1975). Мемоарно-документална литература: „Петър Черкелов” (очерк, 1954), „Август, август…” (спомени, 1965, 1969, 1973), „Леваневски” (1980, 1992), „Менахо или терористът” (документална повест, 1982), „Дед или разгромът” (документална повест, 1990). Литература за деца: „Радостни очи” (в съавторство, 1976), „Партизаните” (1980, изд. Отечество) Литературна анкета с него осъществява близкия му приятел Благой Димитров през 1983 г. Издава избрани произведения в 2 тома (1983). Превежда стихове от А. Сурков, Н. Грибачов, А. Яшин и мн. др. Член на СБП. Умира на 8.04.1995 г. в София.


Публикации:


Поезия:

МАЙКА/ брой 33 октомври 2011

ЕПИГРАМИ/ брой 34 ноември 2011

ПОМНЯ, ВДИГАШЕ ПРАХ ПОБЕСНЕЛИЯТ ВЯТЪР…/ брой 65 септември 2014


Преводи:

Александър Сергеевич Пушкин - НОЩ/ брой 53 юли 2013