Хосе Роберто Сеа

превод: Никола Инджов

Лошите езици говорят,
както и моят, Господи, и той е лош,
че Нарсисо Куадра
се превръща във вихрушка, разветря пристанища
и без страх пресича гробища нощем.
Нарсисо Куадра е един знахар от Исалко,
влудяваше огледала и стенеше от любов
поради спокойствието на водите.
Нарсисо Куадра, моят съсед, бе недозрял старец,
все преследваше някое момиче, за да го разплаче.
- Хубаво е да плачеш заради Нарсисо Куадра! -
казваха момичетата и плачеха, да.
Не бе какъв да е магьосник Нарсисо Куадра,
не, не бе шарлатанин, както другите казват.
Като вълшебник той бе голямо нещо -
нощем се превръщаше на прилеп
и изсмукваше черешите около моя дом.
Този Нарсисо Куадра бе истински магьосник.
Всяка рана, дявол да го вземе, лекуваше с паяжина,
с вода прозрачна и със сърца от нощни птици.
Къщата на Нарсисо се появяваше из пушек,
обграждаха я камъни опепелени.
Там разбрах всичко, което не зная.
Той ме научи да чета пустотата, да броя въздуха,
да разбърквам пророчествата, да дочувам тишината.
И да бая:
„ Не ми идвай, ветре, с твоите си приказки,
знам какво ми носиш, какво можеш да ми донесеш.
Парче от паднала звезда между чакъла,
болка, която е скрила своето име,
нито пък сама го помни,
додето ни е неподвластна.
Ако във ветреца доловиш резеда -
това е дядо ми, който иде…”
Той нямаше познати дядовци,
но Нарсисо Куадра ни обичаше нас,
въпреки, че изяждаше нашите череши.
Нарсисо ни обичаше с любов,
която не остарява като луната,
с любов, която не изгаря като водата,
с любов, която като земята пламти…