Густаво Валкарсел (Gustavo Valcаrcel), перуански писател, историк, журналист, общественик, е роден в Арекипа през 1921 г. Носител на първа награда за поезия от университета в Сан Марко (1947) и Националната награда за поезия (1947). Член на Перуанската комунистическа партия от 1955 г. Преследван от реакционните управляващ кръгове. В периода 1951-1957 г. е в емиграция в Мексико. Редактор на литературни и публицистични списания «Идеа» (1950-1951), «Орисонте» (1953-1954), вестниците «Перу популар» (1959-1960), «Френте» (1962) и «Унидад» (1962-1963) - орган на ЦК на Перуанската комунистическа партия. Автор на социално-политическия роман «В затвора» (1951), поетичните сборници «Краят на времето» (1948; Национална награда), «Поеми на изгнанието» (1956), «Искам думата» (1962), поемата «Ленин» (1967), очерци (в т. ч. «СССР: половин век непобедима революция», 1967), драмите «Разсъмване в мъглата» (1960). Верен спътник на поета е съпругата му Виолета Карнеро. Умира в Лима през 1992 г.

Публикации:

Поезия:

НА ХАВИЕР ЕРО/ превод: Георги Ангелов/ брой 33 октомври 2011