АРИОН

Матея Матевски

превод от македонски: Роман Кисьов

АРИОН, повторно

Да плуваш и да пропадаш дълго между гневните
и подмолни скали
презрян от всички
взрян единствено във тъмнината своя за да видиш
звездата която ще те сгрее

Да дочакаш неочаквано сянката на рибата със детски лик
в надпревара със луните със теченията
и нейния непонятен а ясен глас
дори бреговете шептят за скитането клето сред вълните

Важното сега е морето да се укроти
за да не залее словото -
виновникът за красотата на света
Върху възглавницата от пясък и пяна
слънцето да се рони и развява

Къде са сега тези които те оставиха сам
сред пустинята от пяна
Ето злостта желае още да се съди
докато злотворците се славят

Твоят делфин вече се мята тъжно
във мъртвата тиня застлана дебело от морето
дори думите твои напразно се сриват
на дивия бряг на времето
което не желае нито да те знае нито да те помни

През бездните на бъднината още достига до нас
твоят далечен и самотен глас
който само вятърът издига
над тъмните води


ХРАМЪТ

                   Карнак, 1968.

Тишината
в залеза издига
към сияйния небесен алабастър
своя тъмен гранит
Развява сенките му земни

И полетът И лятото И водата води
по пътеките на боговете
Под покрова на пясъка
се рони
вечността на царете

Стълбовете се издигат
Във гората мълчалива от камъни от знамена
сред примирените струни на щурците
те надвишават повея който ги буди и вълнува

Това което е било записано
Камъкът го помни
Пясъкът на вятъра нашепва
за това което ще дойде

Реката замислена със себе си отнася
неясните древни видения

Само слънчевата птица
спуска от лазурния покой
върху раменете техни
своята трепетна сянка


ЧОВЕКЪТ С АРФА, отново

                   От музея в Кайро

Напразно пръстите негови
будят заспалата глина
Във оградата своя
кристалът
пази лика му

През морета пристига
от небесата далечни

Изтрити са пътеките
на угасналите струни
Ръката уловена
в примката на звуците
трепти

Струните са тръстики
в тъмна тъга
по ветрове
по води
изгубени

Маската замислена
до неговия скут стои
променяйки
лицето на земята


АНТРОПОЛОЖКИ МУЗЕЙ

                     Мексико Сити, 1980

Само в приказката може повече
дъжд да вали
дворът е разрушен кафез на неукротени води
Порой на преданията
преминаващ бреговете
на словото
Работа на бога на житото
който вече
брои зърната

И времето премина
и царства загинаха
но от черепите изложени на витрините
се подава нежният клас
който известява
растежа


ПОЕТИКА

Надвесва се втренчено над хартията
за да събере и сложи
истинските думи на своите безсънни нощи
Предания тъмни мисли морни знаци небесни
пътищата на вятъра и водите
и смирените видения на мъдрите старци
служат на движението на ръката

И дълго се нижеха думите
внесени във дългата непроходимост на битието
Вещи речи сияйни картини форми овални
във неясните метафори
и златният полен на съгласните който пада
по съгласието на сричките Така те населиха
светлото здание на желанието което съществува
и което го няма
на полето на разтворената длан

Защото всичко беше все пак само прах
в лицето на света Пусто поле Пясък
който напразно се рони
по сухия пролом на езика
Тъмно украшение поставено от стъпката
пред обещания предел на песента
в мълчание във безплодна безсловесност

Това мълчание кълве и не казва че
зад шумното сияние на думите
остана забравена и сама
уплашената птица на бъдното

Напразно трепери нейният глас вие и се мята
в тъмния кафез на сърцето
отделено от светлината

И раната Нейната кротка рана
която не спира да кърви нито зараства


КОПНЕЖ ПО СЛОВОТО

Той знае че е нужно
да се търси истинското слово
което всички ще сбере
ще прибере
във лоното свое

Словото от чиито корени расте
сянката и се издига

Но къде е този който го няма
обзет от безкрайна тъга
от залез
от залез
до залез


КОПНЕЖ ПО ЦЯЛОСТ 3

Семе от дърво непознато
върху камъка се рони Само Земята
го познава
и таи

Голямата топка която самотна
мълчи
във метафизичен мрак

от светлината е залъгвана
времето я мами

Всичко е напън
напън на детето да бъде
по-старо от вселената
която не старее


КОПНЕЖ ПО ЦЯЛОСТ 4

Целостта
целостта във словото
речта която я създава
пълнотата на езика Ядката
на света и вселената
На съня

Космическо съкровище на времето
което като сянка го следи
със гласа свой който откънтява
във простора пуст на бъднината

Във цялост
Във цялост
пред себе си загледана
във светлината