МЪГЛА И СЛЪНЦЕ

Димитър Ценов

МЪГЛА И СЛЪНЦЕ

Мъглата със димяща бяла грива
пасе зърна на стъпки под прозореца,
а дървесата са ездачи сиви
с листата като месингови шпори.

А шапки на града са старите кубета,
които плуват между глухи здания.
Там гдето има скупчени врабчета
от топъл дъх мъглата е продрана,

като врата към някаква надежда
и ангели с крилата си прозрачни
размахват сребърните си одежди
и към трона слънчев се възкачват.

Мъгла и слънце - вечното двуборство.
И кой ще бъде сетната омега?
Мигът и мене упорито ме оспорва,
а аз с дъх на врабче оспорвам него.


ВРАНИ В ДЪЖДА

Дъждът завърза тази нощ дърветата
с въжетата за кея на нощта.
Те фосфорно върху вълните светнаха,
поръсени от пепел на звезда.

Забили под прозореца ми котва,
листа кръжаха - сребърен пасаж
от риби… Бавно се подготвят
да отпътуват във море от гваш.

Като моряци се катерят врани
и се налива въздуха със грак.
И есента е пристанище заляно
от звездни кораби и миден мрак.

Дърветата са кораби във здрача,
пронизани от капки светлина,
а сутринта са само голи мачти
с разкъсани от вихъра платна.