Ернесто Карденал

превод: Никола Инджов

Това е къщата, която загубих,
обитавам я само нощем насън
и не искам да говоря за нея,
след като всичко свърши.
Моите деца си вдигнаха къщи във Вавилон
и аз прекосявам пустини, за да побъбря с тях,
дочул шумната автомобилна река,
която пречиства води на прага
на немощната порта.
В тясната стаичка говорим за едно и за друго
като конспиратори
над напрегнатите и подредени
часовници, защото
децата ми работят с пот под езика
и се прибират пълни с цифри -
като дърводелци със стърготини -
нашибани от информация. Тогава,
ако не съм забравил,
ако лесно потъна в старите истории,
ако разтворя за тях вратите на къщата -
отварят очи и ме тревожат с радостта си.
Мисля си, че завръщането е възможно,
защото те живяха, те се родиха
и бяха отгледани,
в къщата, която загубихме,
в голямата стара къща до реката,
където аз се връщам сега,
където аз се завръщам винаги,
щом малко сън премине през очите ми празни.