Александър Солодовников
Александър Александрович Солодовников, руски православен поет и преводач, е роден на 24.06. (по стар стил 12 юни) 1893 г. в Москва в семейството на Александър Дмитриевич - преподавател по право и Олга Романовна (от рода на фабрикантите Абрикосови) Солодовникови. Често пъти е наричан един от най-добрите духовни поети на Русия през XX век. Завършва Търговската академия в Москва, през есента на 1912 г. постъпва в юридическия факултет на Московския Университет (сега Московски Държавен Университет - МГУ). Участник в Първата Световна война. През септември 1915 г. продължавайки образованието си в МГУ, започва работа в Московската търговска банка, където е до юни 1916 г. На 2.12 1916 г. завършва юридическия факултет на МГУ. През 1918-1921 служи в Червената армия, през 1921 г. попада в лагер край Саратов. Работи като счетоводител, жени се през 1923 г., раждат му се деца Марина (починала 1934) и Сергей (починал 1927). През 1928 г. издава няколко книги със стихове за деца: „Деца”, „Децата на Япония”, „Децата на Китай”, „Как пътуват”, „Домашните животни”. Работи като икономист във финансов отдел, юристконсулт, ръководител на финансов сектор - до октомври 1938 г. В периода 1938-1939 г. е арестуван, лежи в московски затвор, оправдан е напълно. Отново арестуван през 1939 г., осъден, лежи 6 г. в Колима, в Магаданска област, на работа в молибденовите радиоактивни рудници, остава жив по чудо. Освободен от лагера на 29.09. 1946 г., после живее още десет години в село Сеймчан, Магаданска област, където е ръководител на местната детска градина. На 5. 01. 1956 г. е реабилитиран, на 10.02. 1956 г. там му е дадена пенсия. През март 1956 г. се връща в Москва, където продължава съвместния си живот със съпругата си Нина Станиславовна. Композира песни, рисува. Пише стихове от ученик. Религиозно-философската му лирика не се публикува, тя се разпространява чрез самиздат и приживе на поета остава почти неизвестна. Създава следните сборници със стихове: „Пръстен” (1961), „Слава на Бога за всичко” (1964), „Пътят на живота” (1971), както и труд по история на Москва “Московския некропол и руската култура” - от него успява да завърши пет литературно-исторически очерка: „Архангелският събор” (1963), „Донския манастир (разходки из старото гробище)” (1964), „Съкровищата на Введенските планини” (1965), „Ваганковските светилници (1966). Автор и на няколко къси разказа. Умира на 16.11. 1974 г., погребан във Ваганковското гробище в Москва. Произведенията му са публикувани от 1989 г. През 2005 г. излиза сборник с избрани стихове „Стихотворения”, а през 2006 г. - книга с избрано „Няма да се уморя да славя Бога”.
Публикации:
Поезия:
АНДРЕЙ РУБЛЬОВ/ превод: Георги Ангелов/ брой 33 октомври 2011