„ВИТРИНИТЕ НА СТРАХА” - ПРЕДГОВОР

Станимир Димитров

Витрините на страха представляват стъкло върху лист хартия, облизано от пламъци на ритуални свещи. Уродливо изображение, оптическа измама. Карфица в окото. Вкопчване в светлината. Прожектор срещу авансцената на изоставен театър. Наивистична меланхолия, намираща се в остър контраст с рекламния надпис върху витрините на магазина на кьошето на главната улица :

                                                                       ОТВОРЕНО!

Витрините на страха са сергиите на изкуството, цената на задната корица - ISBN - адресът на погребалното бюро, мокра поръчка за сух ковчег, погребан том в чекмеджетата на Националната библиотека.

И това няма нищо общо с феноменологията на Хусерл, с “отблясъците на газената лампа” нито с “листата на зелката”, с всичко по-вътрешно , което е по-външното,съобразно по-вътрешното, както и обратното. Всичко е въпрос на гледна точка. Даже и истината?! Удобно разсъждение.

Изглежда това е единствената възможност за човека, взрян във „витрината” - монитора, любимата си реалити програма, най-добрия еротичен канал - лилиите на съвременната цивилизация. Витрините на страха не са огледало на вцепеняващия страх пред отлитащото време. Те нямат своя Снежанка, която да сравни красотата им с пошлостта. Те са възможност да погледнеш в бездната без огледало- право в очите на Горгоната Медуза.Те са кръв върху стъклото, Пърформанс на безумието …
И не точно това: ексхибиционистична снимка на безхаберието, апотеоз на абдикацията, присъда, провъзгласяваща смъртта на мислещия човек и същевременно отказа му да изчезне, обладан от някакъв особен (почти неоснователен) инстинкт за самосъхранение. Архетип на проектираните деца, наследили надмаймунското на поколенията, социален инженеринг на еволюцията на отказващия да изчезне Якопо Белбо, въпреки “братския” геноцид на хонорарната интелигенция, творяща комфорт за олигархията.

И някак твърде смело (а, може би твърде нещастно), би прозвучало твърдението, че съвременната Българска интелигенция е ФАКТОР!

Фактор… като ветропоказател, абдикирал от вятъра, като компас с повреден “север”. Въздействащ показател, който обслужва изкуството по собствени условия - фабрика за авторитети, печатница за Етикети (институционализирано насилие)… В тази индустриална “Витрина” не е намерено място за мислещия човек.

И всичко това не може да обясни самомнението на понятието, придобило значението на “сила и въздействие”, може би, тирания - “фактор”. Спрямо какво? Индикатор за съпротива срещу пошлостта, отстояване на естетически, морални или чисто човешки ценности?! Или… фактор на собственото слънцестоене спрямо периферията…
И там в дълбоко “отстрани”, същият този странен субект (мислещият човек) застава като манекен пред витрината, като изтъркан от употреба образ - един преоблечен в съвременни дрипи Дон Кихот, Мишкин, Пушкин, Мартин Идън - в невъзможния си дуел с „Желязната пета”.

Загледан във витрините, взрян в плюнката си като в завистливо петно върху шпагата на гнева, забил юмрукът си в рекламното стъкло, през индустриализираните си очи, запечатва в паметта си механизма на конфекционния апарат и някак немодерно, нелогично, безавторитетно, безетикетно, разбира, че истината е една, че няма безсмъртни витрини, както няма и вечни огледала - бунтовна мисъл, с която осъзнава, че хората се превръщат в пясък и сол, но идеите…

                                                          “ИДЕИТЕ ПРОМЕНЯТ СВЕТА!”

Докато сенките угоднически се оглеждат във витрините…

                                                                      ЗАТВОРЕНО!

—————————–

The “Show windows of fear” is glass on paper licked by the flames of ritual candles, ugly reflections, and optical illusions. It’s a pin in the eye, a grasp for the light, a projector against the front stage of an abandoned theatre, a na?ve sadness contrasting the sign hanging on t h e d o o r o f t h e s h o p a r o u n d t h e c o r n e r :

                                                                           OPEN!

The “Show windows of fear” is the street stand of art, the price on the back - ISBN - the address of the funeral services, a wet order for a dry coffin, a copy buried in the drawers of the National Library.
I t d o e s n ‘ t h a v e a n y t h i n g t o d o w i t h H u s s e r l ‘ s phenomenology, with the “the gas lamp’s reflections” or the “cabbage leaves” where each inner leaf is in relation to the outer and the outer in relation to the inner. It’s all about the point of view. Even the truth? It’s quite a convenient way of thinking.

As if this is the only possibility for the human being, to stare at the shop window….at the monitor, at his favourite reality programme, the best erotic channel - the lilies of contemporary civilization. The “Show windows of fear” is not a mirror of the paralyzed fear for time that is flying away. It doesn’t have its own Snow White who can compare its beauty with its banality. It’s a possibility to look into the abyss without a mirror - straight into the eyes of Gorgon Medusa. It’s blood o n t h e g l a s s , t h e p e r f o r m a n c e o f m a d n e s s …
But not exactly this: it’s an exhibitionist photo of ignorance, an apotheosis of abdication, a sentence for the thinking human being and at the same time his refusal to disappear, obsessed by some kind of (almost unfounded) instinct to survive. An archetype of future children who have inherited what comes after monkeys, a social engineering of the evolution of the ones who refuse to disappear, just like Jacopo Belbo despite the “brotherhood” genocide of the intelligence living on royalties and creating comfort for the oligarchy.

It might be very courageous (and why not , even miserable) to say that Bulgarian contemporary intelligence is a FACTOR!

A factor… like a weather-cock which has abandoned the wind, like a compass with a broken “north”… a strong index that services art in its own way - a factory for authorities, a printing-press for Labels (an institutionalised violence)…In this industrial Show window there is no space for the thinking human being.

And all this cannot explain the self-conceit of the notion which has gained the meaning of “power and influence” or even …tyranny - “factor”. In relation to what? It’s an indicator for resistance against banality, an indicator for the defence of the esthetical, moral and real human values, or…a factor of one’s personal solstice opposed to the periphery.
There…deeply “apart”, the same strange fellow (the thinking man) is standing in front of the show window, like a recycled character - Don Quixote d r e s s e d i n m o d e r n r a g s , M i s h k i n , P u s h k i n and Martin Eden - in his impossible duel with the “Iron heel”.

Staring at the show windows and his own spit as if he is staring at a jealous spot on the sword of anger, banging on the shop’s sign with his fists, through his industrialised eyes he engraves in his mind the mechanisms of the apparatus for mass production, and somehow in an old- fashioned way, somehow illogically, weakly an informally he realises that the truth is only one, that immortal show windows don’t exist, in the same way as eternal mirrors - a revolutionary thought which helps him understand that people turn into sand and salt…but ideas…

                                                   “IDEAS CHANGE THE WORLD!”

While the shadows are vanely looking at themselves in the show windows…

                                                                 CLOSED!

Stanimir Dimitrov