ТВОРБИ ОТ АВТОРИ НА „ВИТРИНИТЕ НА СТРАХА” (2011)

РАДИ АНГЕЛОВ

ВИТРИНИТЕ НА СТРАХА

И статуите плачат понякога,
щом сменят предназначението им.
Закачалки за дрехи,
голи просяци зад витрините
с изпочупени молещи ръце…

Веригите на мълчанието
са твърде тежки…,
за да захвърлят новите си дрипи
и да докоснат луната.

Силуетите на страха
прелитащи в лунния си танц…,
смеещи се образи…,
градските светлини,
стичащи се по витрината…
И само някое малко дете,
което ще ги докосне
озадачено от красотата им
отвъд маската на модерността.

Разперили ръце,
тъжни лунни статуи,
молещи за мъничко вдъхновение.
нощта плаче с тях,
но се срамува да ги погледне
тези неми просяци зад витрините.


СТАНИМИР ДИМИТРОВ


МАЛКА ЕПИТАФИЯ ЗА ОБЕСНИЦИТЕ

Май задникът ти се оказа доста тежък, Франсоа,
един ритник и бурето съвсем те претърколи -
съществена излезе разликата между задник и крила…
И пукна, без дори за милост да помолиш.

Висиш сега и кучета те яли!
Разбра ли най-накрая, че една секунда сън
не е достатъчна сърцата да подпали…
А красотата? Тя виси до теб, навън!

И всяка кост, и клюнове на врани,
и прах, и пепел в липсваща земя.
И Елиоза, и Марго, и Бланка,
замлъкнаха обесени, до теб, на педя от пръстта.

Но ти, подлецо, пак ни изигра…
макар обесен ни се хилиш отвисоко.
Щом имаш задник - казваш - ще покарат и крила,
а пък въжето ме държи изправен и в смъртта!


ЮЛИЯНА РАДУЛОВА


КАЛНИ СТЪПКИ ПО ПОДА…

***

1.

Кални
стъпки по пода,
бялата кърпа от баба,
преместен стол,
неизмита чаша,
а трохите на масата
да ми казват,
че ти.

Ето, това искам да ми рисува настоящето.

2.

Докато Д. и Е. играят,
влизам в хола
и хвърлям якето си на дивана.
Не чувствам нищо -
нито щастие, нито болка.
Просто нищо.
Само якето ми е хвърлено там…

Мисля си, че ако умра в този
несигурен момент,
мисълта ми за тях ще остане
в празния ръкав на якето.
Такъв е животът,
такава е вселената,
такава - природата.
Просто нищо.

3.

Можеш ли да влезеш в короната на дървото?

Толкова мислих
и накрая
направих две разумни неща -
захвърлих чадъра
и повървях по неравните улици.
Дори те,
наблюдавани отблизо,
придобиват друг смисъл.
После,
вечерта остави онова лепкаво чувство
по босите ми крака -
ти го наричаш бездомник,
аз го наричам светулка, пепел,
просто

нямам мои думи за това.


ИВАН ПЕЧЕВ


СЛЕПЕЦ

пътят ме зове
и изкушава
подобно змия
опасен
и извит
и толкоз кратък
колкото и страшен
разбит
разкалян и трънлив
краката ми кървят
но пак вървя
към себе си
уплашен
търся се
във всеки миг
един слепец
сред глутница от зрящи


ЕВГЕНИЯ МАРИНЧЕВА


БРОЯ ОРИЗОВИ ЗРЪНЦА

след всяка капка дъжд върху ламаринения покрив
отброявам едно зрънце ориз
равняващо се точно
на миг любов

и какво от това
че нашите секунди
откраднати
по залез
докосващи телата ни
до изгрев
с вкуса на сутрешното ни кафе
останаха
със златни букви в
Записите на Акаша

ще ги открием пак
в следващата среща
(вероятно)
след билион секунди

дотогава
ще отброявам оризовите зрънца
в кухнята

моят склад за
секундите
на Любовта ни

загледана
в дъжда
върху ламаринения покрив

03.07. 2011


ДЕНИЦА СТЕФАНОВА


ТОЧНО В ПОЛУНОЩ

Винаги
точно в полунощ
изтърква обувката си принцесата
с увити по тялото си коси
боядисани в тон с чантата й
тече вода в умъртвените си следи
Как се забързва времето
само…
тя няма крака
търси в намерените обувки краката си…
И
Всички принцеси се връщат в своите приказки
Мерим изгубени илюзии
в празни обувки