ВАЛЕРИЙ ШАМШУРИН: «ПИША ИСТОРИЧЕСКИ РОМАНИ, ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ»

превод: Литературен свят

На 19 март отбеляза 70-годишния си юбилей известният писател, над 10 години ръководил нижегородското отделение на Съюза на писателите на Русия, автор на трилогия за Нижегородското опълчение «Жребият на Кузма Минин» и дилогията «Двамата императори», романа за патриарх Ермоген «И се разпръсна мракът», книгата «Спасители на руската земя» и няколко стихотворни сборника, член на Съвета на Обществената палата на Нижегородска област и член на регионалната комисия по помилване Валерий Шамшурин. За своя дълъг творчески път и обществена дейност, както и за младите нижегородски писатели той разказа на кореспондента на РИА «Время Н».

- Валерий Анатолиевич, миналата седмица навършихте 70 години. Подобен юбилей е добър  повод за равносметка. Каква е Вашата?

- Бих казал, че много от онова, което замислих, не можах да направя. И сега много строго се отнасям към организацията на времето си, за да успея да свърша набелязаното. Струва ми се, че съм замислил сериозни неща, които се отнасят до съдбата на русия, съдбата на руския народ, съдбата на личността в Русия. 

Според мен, културата днес се намира в голям упадък - тя като плесен е разяждана от попкултурата. По телевизията вървят непрекъснати сериали за бандити. А трябва да се обръща внимание на онова добро, което се случва около нас. Именно тези светли моменти трябва да се култивират. С това сега се занимавам. Започнах работа над нова книга  «Завръщане в Нижни Новгород». Това е книга за любовта към нашия град, в която ще има лирически скици и краеведски, исторически очерци - например, за княз Александър Невски. Считам, че за да се разбере настоящето и да се мисли за бъдещето, трябва да се тръгне от миналото. От Ломоносов, от Авакум. Ние сме невежи. Ние не знаем историята си, своите устои и традиции. А те са били прекрасни, и не трябва да ги забравяме.

- Пишете на исторически теми защото не виждате достойни личности в ново време и се опитвате да ги намерите в миналото?

- Не, пиша защото знам, че историята се повтаря. Знам, че сме изминали много, но сме забравили за това. Това, което се случва сега, вече е било в историята ни - същите смутни времена: имало е хора, които са завладявали властта и са започвали да се разпореждат с нея. И възмущението на народа също го е имало. Спомняте ли си «бунт безсмислен и безпощаден»? Трябва да се показват на хората тези аналогии, да се разказва как е било и да се обяснява как не трябва да се върви по лъжлив път.

- Нима в последните години не е имало достойна личност, за която би Ви се приискало да напишете книга?

- Защо, има такива хора. Бих написал, например, за Валентин Распутин - за този прекрасен патриот, велик писател. Писал съм очерци за Виктор Астафиев - мятащ се човек и писател…

- С какво започва работата Ви, когато пишете исторически книги? Ходите ли в архивите? Опитвате ли да се олицетворите с героя?

- Трябва да се интересуваш от много неща в живота, за да те споходи изведнъж прозрението. Защо се заинтересувах от Минин? И сам не зная. Веднъж почувствах, че това е мое. Започнах да правя издирвания в архивите, да разговарям с учени. Изучавах   Соловьова, Карамзин, Бердяев… Отидох в църква и се кръстих, защото разбрах, че без православно виждане, без вяра не бих могъл да пиша за Минин. А трябва и да се почувстват героите. Възприемам ги много близко. Когато писах за Александър I и Николай I - братята-императори, влязох в техния свят. Сродих се с тях, разбрах ги не като императори, а като хора: какви са личните им грешки, личните им радости… Разбрах същността им. И чак после видях какви еполети и какви шапки имат.

- Каква беше първата Ви публикация?

- Когато бях във втори клас, по-малката сестра на мой приятел, която знаеше, че се опитвам да пиша, направи за мен албум, за да го запълвам със стихове. И аз започнах…А ако отговоря сериозно, първата ми публикация беше стихотворението «Погребението на Моцарт», което написах в студентските си години. Публикуваха го във вестника на Горкиевския университет. С това започна всичко. Това стихотворение бе признато от Юрий Адрианов, Александър Цирюлников, които също тогава учеха в университета. Така влязох в този поетичен кръжок. 

- Как се отнасяте към младите литератори? Има ли в Нижегородска област достойни, според Вас, имена?

- Има. Обикновено споменават Захар Прилепин. Аз също бих споменал името му, макар че виждам не само достойнствата му, но и недостатъците му. И съм разговарял с него за това: изобщо не приемам ругатните в текстовете му, както и да обясняват присъствието им… Мога да спомена Вячеслав Карташов от Балахна,  в Саров има много добра младеж, във Викса  - Алена Боикина, в Семьонов - Женя Корешкова… 

От друга страна, в последните години се появи нова опасност: сега книжка може да издаде всеки, който има 3-4 хиляди рубли. И такива хора вече се считат за поети и писатели. Тази лекота плаши: това са непълноценни книги и непълноценни автори. Но те не разбират това. Графоманите се врат през всички пролуки. В областта те са хиляди - при всеки районен вестник. Не израства истинска култура, а ето тези диви и неуправляеми плевели. С тези псевдогении могат да обрасне всяка културна нива. И после какво ще се прави, не знам…  

- Много време отдавате на обществена дейност. Защо?

- Да, наистина имам много работа: член съм на Съвета на Обществената палата, член съм на комисията по помилванията, член съм на хералдическата комисия, председател съм на комисията по присъждането на наградата М.Горки при музея Горки. Ежегодно се занимавам с провеждането на акцията «Олтар на Отечеството», свързан съм тясно с историческия факултет, интересувам се от история на църквата. Чакат ме в библиотеките - не само в Нижни Новгород, но и по цялата губерния.

Чувствам се свой човек в много райони - Спаски, Семьоновски, Балахнински, Вачки, Арзамаски, в Саров, във Викс. Тези връзки ми позволяват да чувствам пулса на истинския живот, а не измисления. Така че обществената дейност ми е нужна, за да съм в съприкосновение с реалния живот, да го живея, да го разбирам, да виждам накъде върви общата посока на нашето развитие.

- И къде?

- Вярвам, че все пак ще издържим. Цялата ни история говори за това.


http://www.vremyan.ru/ 25 март 2009 г.