Валерий Шамшурин
Валерий Анатолиевич Шамшурин, руски поет, прозаик, публицист, е роден на 19.03.1939 г. на гара Агриз, Татарска АССР. Завършва историко-филологическия факултет на Държавния университет „Н. И. Лобачевски” в Нижни Новгород. Първа публикация - 1958 г. Работи като учител на село, директор на училище, журналист и редактор в редица издания, редактор във Волго-Вятското книгоиздателство, редактор в телевизията, ръководител на литературното обединение „Данко”, председател на Нижегородската областна организация на Съюза на писателите на Русия (от 1982 до 1990 г.г., и от 2002 до 2007 г.), секретар на Съюза на писателите на Русия, главен редактор на литературните списания „Нижни Новгород” и „Кирилица”. Член на Висшия творчески съвет на Съюза на писателите на Русия. Член на редколегията на «Роман-журнал». Професор в Международната славянска академия. Почетен гражданин на Нижни Новгород. Член на Съюза на писателите на Русия от 1976 г. Лауреат на литературните награди „Н.М. Карамзин”, „В.С. Пикул”, Голямата литературна награда на Русия. Кавалер на Орден за почест. Заслужил работник на културата на РФ. Автор на 15 стихосбирки, последната от която е „Мъжки сълзи” (2007) и десетки книги с историческа проза и публицистика, сред които: „Олтар на Отечеството” (1992, 1996), „Жребият на Кузма Минин” (1996), „Николай Карамзин” (1998), „Неукротимият Хермоген” (1999), „Двамата императора” (дилогия, 2003), „Сталински сокол” (2004), „Седмият печат” (2005), „И се разпръсна мракът” (2005), „Аз виждам земната си красота. Книга за Борис Корнилов” (2007), Събрани съчинения в 4 тома (2009) и други. Живее в Нижни Новгород. Съпруга: Тамара Александровна, педагог, работи в Нижегородското художествено училище. Дъщеря: Лада, изкуствовед, живее в Санкт Петербург.
Публикации:
Поезия:
ЛИПИТЕ ЦЪФТЯТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 101 декември 2017
Интервю с Валерий Шамшурин:
