Любомир Николов
Любомир Пламенов Николов е роден на 05.01.1952 г. в София. През 1977 г. завършва ВИСИ-специалност Промишлено и гражданско строителство. От 1982 година до сега живее във Велико Търново. От 1992 г. не работи по специалността си. Имал е еднолична фирма, работил е като търговски представител на две места, от три години е на свободна практика. Негови разкази са публикувани в списания “Пламък” и ” Кула”, във вестниците ” Искра”, ” Борба” и”Янтра-днес”. Два негови разказа са излъчвани по Инфо радио. В края на 2009 г. издава сборника с разкази ” Лодки през зимата” в издателство “Фабер”, а през 2013 г. - “Дом за светли души”. Личният му блог е lubopnikolov.blogspot.com
Публикации:
Проза:
ДЪЛГИЯТ ДЕН НА ЕДНА ДВУЛЕВКА/ брой 33 октомври 2011
ЛИТЕРАТУРНИЯТ КЛУБ/ брой 34 ноември 2011
БЪРЗОТЕЧНО/ брой 35 декември 2011
ШЕСТОТО НЕБЕ/ брой 36 януари 2012
ПЕСЕНТА НА СТАРАТА ЛАТЕРНА/ брой 37 февруари 2012
ВИНО ОТ БАБЕРКА, КАТО КРЪВ ТЪМНОЧЕРВЕНО/ брой 38 март 2012
ТАНЦЪТ НА ДИВИТЕ ЗАЙЦИ/ брой 39 април 2012
МОНАХ СЕЛЕСТИЯН/ брой 40 май 2012
ДОМ ЗА СВЕТЛИ ДУШИ/ брой 41 юни 2012
БЕЛИ ЛЯСТОВИЦИ НА ПЛАЖА/ брой 42 юли 2012
ТАЗИ НЕДЕЛЯ, ОНЕЗИ ГОДИНИ/ брой 46 декември 2012
КАФЕ С ИЗМИНАЛ СРОК НА ГОДНОСТ/ брой 49 март 2013
ЕДИН ДЕН С АРОМАТ НА ЛИПА/ брой 61 април 2014
ПЯСЪЧНИТЕ ЛИЛИИ НА ЛУННИЯ ПЛАЖ/ брой 76 септември 2015
ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА СМОКИНЯ/ брой 77 октомври 2015
СЛЪНЧЕВИЯТ МИТКО/ брой 83 април 2016
СТАРАТА КЪЩА/ брой 85 юни 2016
СТАРОТО БУНГАЛО, ТОВА НА МОРСКИЯ БРЯГ/ брой 88 октомври 2016
КРАТКИЯТ ПОЛЕТ НА ЧАЙКАТА/ брой 93 март 2017
СМОКИНОВОТО ДЪРВО/ брой 99 октомври 2017
ТОПЛИНАТА НА ДЕТСТВОТО/ брой 113 януари 2019
СТАРЕЦЪТ И МОМЧЕТО/ брой 116 април 2019
ПИТОНЪТ ТОШКА, ПЕТЛЕТО ПАВЕЛЧО И КОСТЕНУРКАТА ФИЛКА/ брой 129 юни 2020
