ЗАВЕЩАНИЕ

Шалом Алейхем

превод: Литературен свят

Моля да се  разпечата и обнародва в деня на моята смърт. 

19 септември 1915, Ню Йорк.

Днес, на следващия ден след йом кипур, в самото начало на Новата година, семейството ми беше постигнато от голямо нещастие - почина моят най-голям син Миша (Михаил) Рабинович и отнесе със себе си в гроба част от моя живот, - затова реших отново да препиша завещанието си, съставено от мен през 1908 г., когато бях болен, в Нерва (Италия).

Бидейки здрав и в пълно съзнание, пиша своето завещание, състоящо се от десет пункта:

1. Където и да умра, нека ме погребат не сред аристократи, знатни хора или богаташи, а  сред обикновени хора, работници, заедно с истинския народ, така че паметникът, който после ще поставят на гроба ми, да украсява скромните надгробни камъни около мен, а скромните гробове да украсяват моя паметник така, както обикновеният и честен народ приживе беше украшение за народния си писател.

2. На моя паметник не трябва да има никакви величаения и възхвали, освен името «Шолом Алейхем» на едната страна, и тук приложения еврейски надпис, от другата страна.

3. Не трябва да има никакви дебати и дискусии сред моите колеги за увековечаване на името ми и поставяне на монумент в Ню Йорк и други подобни. Няма спокойно да лежа в гроба си, ако моите другари се държат несериозно. Най-добрият ми паметник ще бъде, ако хората четат произведенията ми и ако сред заможните слоеве на нашия народ се намерят меценати, които ще се заемат да издават и разпространяват произведенията ми както на еврейски, така и на други езици, - така ще бъде дадена възможност на народа да чете, а семейството ми -да съществува прилично. Ако не съм бил удостоен или не съм заслужил да имам меценати приживе, може би ще бъда удостоен с тях след смъртта ми. Отивам си от живота с убедеността, че народът няма да остави моите сираци.

4. На гроба ми после в продължение на година и по-нататък при всяка годишнина от смъртта ми нека останалият ми единствен син, а също така и моите зетьове, ако пожелаят, да четат за мен молитва. А ако нямат особено желание да четат молитва, или времето не позволява, или е против религиозните им убеждения, могат да се ограничат с това да се събират заедно с моите дъщери, внуци и просто добри приятели и да четат това мое завещание, а също така да избират някой разказ от най-веселите ми и да го четат на глас на всеки, понятен им, език. И нека името ми бъде споменато от тях по-добре със смях, отколкото въобще да не бъде споменавано.

5. Религиозните убеждения на моите деца и внуци могат да бъдат каквито пожелаят, но ги моля да запазят еврейския си произход. Онези от моите деца и внуци, които се отрекат от еврейството и преминат в друга вяра, се отказват така от своя произход и от своето семейство и сами се зачеркват от моето завещание. «И те нямат дял и участие сред братята си».

6. Всичко, което ми принадлежи - както налични пари (ако такива се окажат в мое разпореждане), така и книги - напечатани и в ръкопис, както на еврейски, така и на други езици (освен преведените на древноеврейски), принадлежи на жена ми Голда, дъщеря на Елимелех, или Олга Рабинович, а след смъртта й ще премине към децата ми - всички поравно: към дъщеря ми Хая-Естер (Ернестина) Беркович, към дъщеря ми Сара (Ляля) Кауфман, към дъщеря ми Ноеми (Емма) Рабинович, към дъщеря ми Мириам (Маруся) Рабинович и към сина ми Нахум (Нума) Рабинович. Що се отнася до произведенията ми, преведени на древноеврейски език, те принадлежат на талантливия преводач, моя зет З. Д. Беркович, и на дъщеря му, моята внучка Томор (Тамар) Беркович - да й бъде зестра; печалбите, които ще постъпват за пиесите ми както в Русия, така и в Америка, наполовина да се заделят за наследниците ми, а другата половина да бъде на името на моята внучка Белла, дъщеря на Михаил и Сара Кауфман, - да й бъде зестра.

7. От всички доходи, изброени в предходния параграф, да се заделя в полза на фонда за    еврейски писатели (пишещи на еврейски и древноеврейски език) от пет хиляди рубли на година - пет процента; ако пък доходът надвишава 5000 рубли годишно - десет процента (например: от 6000 руб. - 600, от 7000 - 700, от 8000 - 800 руб. и т. н.). Ако по онова време има такъв фонд тук, в Америка, или там, в Европа, процентите трябва да бъдат ежегодно изплащани на фонда. Ако пък по онова време официален фонд няма или има, но не съответства на желанието ми, предвидено в началото на този параграф, нека процентите бъдат раздавани на нуждаещи се писатели непосредствено от моите наследници по взаимно споразумение.

8. Ако приживе не успея да поставя сам паметник на току-що починалия ми син Михаил (Миша) Рабинович в Копенгахен, нека това направят, без скъперничество, наследниците ми, а в деня на смъртта му нека всяка година четат за него молитва и да раздават по 18 крони милостиня на бедните.

9. Бих искал наследниците ми да се устроят така, че моите произведения и пиеси да не бъдат просто продадени - нито тук, в Америка, нито в Европа, а да имат те (наследниците - ред.) възможност да живеят през всички години с дохода, който би постъпвал, съгласно законите на страните. Нима ще настъпи време или ще се намери такъв глупец, който ще плати за своето право сума, достатъчна за издържането на семейството. Тогава нека всички наследници да се разберат помежду си, и ако мнозинството не възразява, - да си поделят наличните пари част по част, съгласно параграф шести, давайки най-напред 10% в полза на Еврейския литературен фонд, съгласно параграф 7.

10. Последната ми воля към наследниците ми е молба към моите деца: пазете майка си, направете приятна старостта й, усладете горчивия й живот, лекувайте разбитото й сърце, не плачете за мен, а, обратното, спомняйте си ме в радост, и - главното - живейте в мир помежду си, не затаявайте вражда един към друг, поддържайте се  взаимно в трудно време, спомняйте си понякога за семейството, бъдете състрадателни към бедния и при благоприятни обстоятелства платете дълговете ми, ако такива се окажат. Деца! Носете с чест моето с труд заслужено еврейско име и да ви помага Господ на небето. Амин. 

Шолом, син на Менахем Нахум, Рабинович
(Шалом Алейхем).