Шалом Алейхем

Шалом Алейхем, Шолом Алейхем (истинско имe Соломон (Шломо) Наумович (Нохумович) Рабинович; 2.03.1859, Переяслав - 1916, Ню Йорк) е еврейски писател, драматург и просветител. Родeн в небогато патриархално еврейско семейство в село Воронково (сега Борисполски район) до Киев. Майка му умира, когато е на 13 г. Решава да стане писател на 15 г. Взема псевдонима Шалом Алейхем (мир вам - традиционно еврейско приветствие). Завършва училище през 1876. Три години обучава Голда Лоев - дъщеря на богат еврейски предприемач. Научавайки за любовта между двамата, богатият баща отхвърля подобна връзка и писателят губи работата си. Шест години по-късно, през 1883 г., въпреки волята на баща си, Голда става негова жена и му ражда 6 деца. След смъртта на тъста си Шалом Алейхем става наследник на огромно състояние, което губи поради борсови спекулации в Одеса и спонсорирането на алманах на идиш, на чиито автори изплаща големи хонорари. Огромното наследство скоро е изгубено напълно и писателят се разорява. По това време (началото на XX век) става известен като автор на стихове и прозаични текстове на идиш. Постоянно организира публични прояви по целия свят. От 1883 г. пише почти изключително на идиш (с изключение на няколко разказа и публикации на руски и иврит). Отнася се със симпатия към ционизма (макар и че не споделя изцяло възгледите му), а през 1888 г. влиза в пропалестинската организация «Ховевей Цион». През 1907 г. е делегат от САЩ на VIII Ционистки конгрес в Хага. След 1891 г. живее в Одеса, която напуска през 1905 г. - живее в Швейцария, после в Германия, където постоянно организира творчески гастроли с публични четения. През 1914 г., като руски поданик, е изселен от Германия в САЩ. Последните години от живота си прекарва в Ню-Йорк, там умира от туберкулоза и е погребан на гробището в градския район на Куинс. Произведенията му са преведени на много езици, включително на руски и английски, както и на български. Внучка на Шалом Алейхем е американската писателка и педагожка Бел Кауфман.


Публикации:


Проза:

ЗАВЕЩАНИЕ/ брой 33 октомври 2011