Максим Асенов

ГОРЧИВ СПОМЕН

С очи безгрижни, засияли
или изпълнени със мъка,
в сърцата влизаш по сандали,
а после бавно се измъкваш…

Дали след време ще изчезне
жаравата на твойте устни?
Защо в сърцето мое влезе,
щом в своето не ме допусна?

ПОБЕДА

Мълчим…И аз разнежено те гледам.
И ти се взираш влюбено във мен.
Щастлив съм. Но след твоята победа
за първи път се чувствам победен.