ПОЕТИ ОТ ЧЕЧНЯ

превод : Георги Ангелов

ЛЕЧА ЯСАЕВ

* * *
Саксаул - цвете на любовта,
забравено в пустинята от хората.

—————————–

* * *
Човек от себе си се крие.
А сам на щрауса се смее.

—————————–

* * *
Бродя в душата своя пак.
От нея няма по-ужасен мрак.

—————————–

* * *
В раковината на сърцето - във всеки удар - отеква времето.
След милиарди години някой ще я допре до ухото.
Но ще чуе само свистенето на вятъра.
Искам да го послушам, докато бие,
докато не е станало празна раковина,
вдигната от дъното на Океана на Времето.

—————————–

* * *
Шумът разкъсва на парчета тишината,
буйства. Не може да се насити.
Но човек събира мънички парченца тишина.
И ги скрива дълбоко в сърцето.
И ги носи със себе си.
Шумът постепенно прониква в най-скритите ъгли,
унищожава последните отгласи от тишина.
И тогава човек умира.
Защото не може да живее без нея.
И за да й принадлежи. Само на нея.
Тя явно си струва.


КАНТАШ


1995 ГОДИНА

Трети ден война…
Привечер кучетата от околните дворове
се събират на глутница -
където е текла много кръв,
където труповете са много…

След седмица едва-едва разпознавам
познатите песове.
Пооправили се, по-смели, по-нагли:
и козината им - някак друга,
и осанката им - на породисти.
И само очите издават
същността им на мелези.

—————————–

* * *
За дълбочината и беззащитността,
за готовността да разбере и прости
тя го обикна.
И беше обичана:
той я боготвореше
и създаваше шедьоври.

За дълбочината и беззащитността,
за готовността да разбере и прости
тя го разлюби.
Не я осъди.
Боготвореше я
и продължи да създава
шедьоври.

—————————–

СЛЪНЦЕ НА НАДЕЖДАТА

Слънцето на надеждата
оловните облаци ще пръсне.
Лъчът на Мечтата и Доброто
ще стопли охладнялото сърце.
Ще пламна пак
от любов и сляпа, и наивна
към всичко на Земята.

Ще обикна онова, което ме обича кротко,
ще превърна най-големите си врагове
в най-добрите си приятели,
защото уморен съм
да се гневя и огорчавам.
Защото искам да изживея
остатъка от дните си
с мир в душата.