ЕСЕННО ВРАБЧЕ

Георги Константинов

Из новоизлязлата стихосбирка “Врана в снега”

ЕСЕННО ВРАБЧЕ

Лети дъждът.
А птиците треперят
във своите измокрени гнезда…
В простора,
пълен със крила довчера,
сега лети небесната вода.
И мисълта ми днес
едва-едва потрепва
в стъмения от сиви капки ден…

Но в миг
едно врабче
изхвръкна към небето…
И ето, че се чувствам окрилен.
И литва мойта мисъл.
Дребничка такава.
Със смели врабчови крила…
Кураж, врабче! Животът продължава!
Сега сме двама
в сивата мъгла!


БЕЗ ДА СЕ НАМРАЗЯ

Искам да живея дълго -
без да остарея.
Свойте кратки дни и нощи
в дълъг път да слея.

Ако лош късмет ме срещне
в този път безкраен,
само мракът да ме вижда
злобен и отчаян.

А когато ме споходи
миг щастлив и бляскав,
даже птиците небесни
да ми ръкопляскат…

В злото да не търся злато
(сребърници - също).
И с умора да посолвам
своя хляб насъщен…

Не с лъжци да се надлъгвам
и от страх да лазя…
Искам да живея дълго -

без да се намразя.


СЪВЪРШЕНСТВО

Отдавна не е
само двуличен.
Даже не е
само триличен.
Непрестанно прави
пластични операции
на душата си.
Преди беше правоверен
соцреалист.
Днес е потаен масон.
Утре ще бъде
ескимос-будист.
Няма свой образ.
Нито свое подобие…
Няма в природата
такъв елемент открит -
подлец
от най-чист
химически вид.


ВЕЛИКДЕНСКА МЪЛНИЯ

На връх Великден,
сред небето -
кръстовидна мълния.
Сред тъмни облаци
околовръст…
Божествен миг,
във който зърнах
цялото небе,
разпънато на кръст.


ОТНОВО ЗА СТАРАТА ПРИТЧА

На тази притча съм се удивлявал,
измъчван от въпрос такъв:
как може Каин
да убие брат си Авел?
И как се раждат
врагове с еднаква кръв?

… Бих искал, братя,
и за нас да поговорим.
Дали пък в онзи
стародавен свят
от Каин не е тръгнал
българският корен?..
Веднъж ли сме вървели
брат
срещу брат?

Откривам българска съдба
и в притчата накрая:
тъй както Каин броди
обеднял и слаб -
и ние като него
на изток сме от Рая.
И с много мъка вадим
насъщния си хляб…

Дали към нас
Творецът е отправил
библейския въпрос:
“Каин, къде е брат ти Авел?”