Михаил Николаевич Алексеев е руски писател-реалист, публицист, критик, журналист. Ражда се на 6.05.1918 г. в село Манастирское, Баландинска околия (сега Калинински район), Саратовска област. Рано остава без родители: майката умира от глад, бащата, секретар на селсъвета - в затвора в Саратов. След завършване на 7-годишно местно училище (1936), постъпва в педагогическо училище в Аткарск. През 1938 г. е призован в армията. Започвайки службата си като редови войник, Алексеев се демобилизира през есента на 1955 г. с чин полковник. Участва във Великата Отечествена война (сражава се от началото до края в Сталинградската битка, както и при Курската дъга), завършва войната в Чехословакия. Член на ВКП (б) от 1942 г. През 1950-1955 г. е редактор във Воениздат. Завършва Висшите литературни курсове (1957). Заместник-главен редактор на сп. „Огоньок” (1960-1965). Заместник-председател на Съюза на писателите на РСФСР от 1968 г. В периода 1968-1990 г. е главен редактор на сп. „Москва”. От 1965 г. е секретар на ръководството на СП на РСФСР, а от 1967 - в УС на СП на РСФСР. Герой на социалистическия труд (1978). През 1970-1980-те е един от лидерите на неформалната „руска партия”. Влиза в литературата като писател-баталист. Първият му роман „Войници” (кн. 1 - 1951; кн. 2 под название „Пътища” - 1952-1953) е за войната. Следват книгите „Нашият лейтенант” (разкази, 1955), „Живели двама другари…” (разкази, 1958), „Наследници” (роман, 1957), „Дивизионка” (разкази, 1959), „Вишневият вир” (роман, 1961), „Слатино” (пътепис, 1961, създаден след посещението на писателя в България) „Хляб - име съществително” (повест в разкази, 1964, на бълг. - 1966, НК, превод Паун Генов), „Карюха” (повест, 1967, на бълг. - 1977, НК, превод Антоний Димитров), „Върбица неплачуща” (роман, 1970-1974, Държавна награда на СССР за 1976 г., на бълг. -1976, Партиздат, в 2 тома, превод Сидер Флорин), „Американски дневник” (1971), „Слово в строя” (есеистика, 1975), „Побойници” (роман, 1981), „Рижата” (повест, 1990), „Моят Сталинград” (автобиографичен роман, 1993) и др. произведения. Пише на военна и селска тема, в произведенията му ярко са разкрити особеностите на руския национален характер. Някои от произведенията му са екранизирани: „Жеравче”, „Руско поле” и др. Издава Избрани произведения в 2 т. (1972), Събрани съчинения в 6 т. (1975-1977) и в 8 т. (1987-1990). Почетен гражданин на гр. Шчебекино -предградие на Белгород. Лауреат на литературната награда „Михаил Шолохов”. Три пъти е депутат във Върховния Съвет на РСФСР. Умира на 19.05. 2007 г. в Москва. Романът му „Окупатори” остава незавършен. Администрацията на Саратовска област съвместно със Съюза на писателите на Русия е учредила литературна награда на името на М. Алексеев.

Публикации:

Интервю:

МИХАИЛ АЛЕКСЕЕВ: „НЕ МЕ НАПУСКА СТАЛИНГРАД”/ превод: Радост Даскалова/ брой 33 октомври 2011