МИР ВЪВ ВЪЗДУХА

Джон Голсуърти

превод: Татяна Любенова

От всички многобройни безумства в живота на съвременните нации, най-страшното е завоюването на въздуха, за да се проституира с него за военни цели. Ако някога хората трябва да си представят картината на този пълен идиотизъм, то това е сега, когато, удържайки накрая победа в дългата борба за подчиняване на тази до момента непокорена стихия за свое благо, те тутакси започват да я оскверняват, нея, толкова героично завоюваната, изпълвайки я с оръдия на смъртта.
И ако някога боговете са имали причина иронично да се усмихнат, това е сега, кълна се в боговете! Може ли и един мислещ човек да наблюдава това, засега все още предотвратимо бедствие, без ужас и отчаяние? Ужас от мисълта в какво може да се излее то, ако на часа не му се сложи край; отчаяние от това, че хората могат да бъдат толкова слепи, така безнадеждно и безпомощно да продават в робство собствената си изобретателност. Когато е толкова очевидна необходимостта да бъде задушена още в зародиш отвратителната хитрост на черното изкуство на войната, когато все още на великите държави се предоставя такъв случай съвместно и веднъж завинаги да забранят новата страшна заплаха? Малко разум, капка здрав смисъл, проблясък на трезв разсъдък, докато още не е късно, докато още има сила да се пренебрегнат имуществените интереси и да се разкъсат оковите на новите навици! Ако не се приключи с тази дяволщина в близките години, ще бъде твърде късно! Сякаш за хората земята и водата са тесни, че да се убиват един друг! Заради слънцето и звездите, и синьото небе, които от памтивека са били наш копнеж, да оставим въздуха девствен! Нима тези, които имат очи, за да видят; добра воля и власт, за да осъществят тази воля, нима те няма да се опомнят, докато все още има време, и няма да спасят човечеството от това последно и най-лошо негово безумие?

1911 г.