Джон Голсуърти

Джон Голсуърти (John Galsworthy, град Кингстън над Темза, графство Съри, 14.08.1867 - Лондон, 31.01. 1933), английски прозаик и драматург, е роден е заможно семейство. Учи право в Хароу Скул и в Оксфорд, дипломира се през 1899 г. Пише от 28-годишна възраст. Първата си книга с кратки разкази „От всички ветрове” издава през 1897 г. От 1900 се посвещава изцяло на литературата. Написва 20 романа, 27 пиеси, 12 тома разкази, 3 тома стихове, 5 тома с есета, много очерци, над 700 писма. Романи: „Жослен” (1898), „Вила Рубейн” 1900), „Човекът от Девън” (1901), „Островът на фарисеите” (1904), „Къща извън града” (1907), „Братство” (1909), „Патриций” (1911), „Тъмното цвете” (1913), „Малкият човек” (1915), „По-силна от смъртта” (1917), „Пътят на един светец” (1919). В периода 1906 - 1933 г. създава три трилогии: І. „Сага за Форсайтови”- „Собственикът” (1906), „В примка” (1920) и „Дава се под наем” (1922); ІІ. „Съвременна комедия” - „Бялата маймуна” (1924), „Сребърната лъжица” (1927) и „Лебедова песен” (1928); и ІІІ. „Краят на повестта - „Девойка, която чака” (1931), „Цъфтяща пустиня” (1932) и „Отвъд реката” (1933). В пиесите му: „Сребърната кутия” (1906), „Джои” (1907), „Борба” (1908), „Правосъдие” (1910), „Тълпа” (1911), „Бегълка” (1913), „Мъртва хватка” (1920), „Семеен човек”, „Без ръкавици” и др основна тема са класовите и социални взаимоотношения. Литературно-критически статии: „След спектакъла” (1903), „Защо не ни се харесват нещата такива, каквито са” (1906), „Мъгливи мисли за изкуството” (1911), „За завършеността и определеността” (1912). Критик на буржоазията и британската върхушка, проницателен психолог и социален анализатор на недъзите на капиталистическото общество. Създател на международната писателска организация ПЕН-клуб и негов първи председател (октомври 1921). Носител на Нобелова награда за литература за 1932 г. В творчеството му се съчетават импресионизмът и реализмът, нравствената проповед и хуманизмът. Летописец на обществото, загрижен за социалната несправедливост, писателят дава не по-малко от половината си доходи за благотворителност и активно се обявява за социални реформи. Дори смъртно болен, той се разпорежда Нобеловата награда да бъде предадена на ПЕН-клуба. Писателят високо цени и нашата страна - през 1927 година, когато става земетресението в Чирпанско, той обнародва призив към световната общественост за незабавна помощ на българите след бедствието.


Публикации:


Публицистика:

МИР ВЪВ ВЪЗДУХА/ превод: Татяна Любенова/ брой 33 октомври 2011