20 ГОДИНИ СЛЕД ПРИЕМАНЕ НА ДЕМОКРАТИЧНА КОНСТИТУЦИЯ

Румен Воденичаров

В края на 80-те години на миналия век българите чувстваха умора от „развития социализъм” и от авторитарния еднопартиен режим на БКП. Демократичните промени се посрещнаха от болшинството граждани с големи надежди, че за едно десетилетие ще заживеем като европейци. Сякаш нищо не ни пречеше: имахме в излишък евтина електроенергия от АЕЦ, добивахме 10 млн. тона зърно, сиренето струваше 3.60 лв. Оставаше да възстановим многопартийната система и да приемем нов основен закон, който да гарантира всички права на гражданите и властта на закона. Политическата активност беше много висока, но противопоставянето на комунисти и антикомунисти за щастие се изчерпваше до шествия, бдения, митинги, лозунги и вербални заплахи. Не се проля кръв.

През юли 1990 год. започна работа 7-то ВНС с 400 народни представители. Бях член на конституционната комисия, която трябваше да предложи  на ВНС проекта за новата конституция. Словесните баталии в пленарна зала и неотложни законодателни действия оставиха малко време от едногодишния мандат на събранието за работа по конституционния проект. Властите все още не бяха разделени и народни представители като Стоян Ганев и Петър Корнажев (СДС) се опитваха да  наклонят ВНС да действа и като изпълнителна власт. Т.н. те предложиха да се доведе бившия държавен глава Тодор Живков с белезници в парламента за да поеме своята политическа отговорност за 35-годишното си управление на страната. Естествено Живков отказа да участва в това унизително шоу.

БКП, победила на първите демократични избори младата коалиция СДС, имаше мнозинство във ВНС. Това беше главната причина „демократите” от СДС да не желаят приемане на новата Конституция с гласовете на бившите комунисти. Забравяйки за какво са избрани, те всячески се стремяха с  парламентарни и извънпарламентарни  действия да попречат на успешния край на Великото Народно събрание. Двигатели на антиконституционните действия бяха лидерът на СДС президентът Желев и президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев. На 19 май 1991 год. започна гладна стачка на 39-те народни представители  от СДС пред църквата  „Св.София”. И чудно! Един факт, който не се коментира:  Председателят на конституционната комисия г-н Гиньо Ганев изчезна от заседанията, които през май и юни бяха ежедневни. За тези, които все още го наричат „Баща на Конституцията” трябва да припомня, че „бащата” видя „отрочето си”  едва на 12 юли 1991 год., когато си даде сметка, че твърде рано се  е обърнал по „вятъра на промяната” и тържествено подписа.

Заседанията по съставяне  на окончателните текстове на разпоредбите водеше зам.председателя на комисията Любен Корнезов. Много активно му помагаше Янаки Стоилов. Противно на надеждите на опозицията на 12 юли с подписите на 312 народни представители  новата Конституция беше приета. Мнението на експертите от Европейския съюз беше, че приемаме един съвременен и демократичен конституционен проект.

Днес, 20 години след тези бурни събития имаме възможност да направим трезва оценка. Отиде ли махалото в обратна посока, отново далеч от равновесното положение, поради явното тогава увлечение да достигнем по-бързо западните демокрации. В кои разпоредби сбъркахме, така че България се превърна в страна с разбита инфраструктура, страна в демографски срив с цели области, в които не се говори български език, затънала в корупция, безработица и престъпност  и членка на агресивен военен съюз НАТО. Да стигнем дотам, че гръцкият  премиер социалистът Папандреу да плаши сънародниците си в криза с горчиви истини като: „Нима вие искате да получавате пенсии от по 50-100 евро вместо сегашните по 600-700 евро?  Нима искате да си плащате изцяло цената на лекарствата, а не както досега - само 25%. Нима искате да живеете като в лунно бунище, защото точно на това прилича  България с нейните дупки и боклуци, разхвърляни навсякъде от претендиращите за по-висока интелигентност  българи?”

Моят коментар, който не ангажира ПП „Нова Зора” е следният:

Част от разпоредбите на Конституцията допуснахме да бъдат твърде либерални,  друга част открито се нарушават, а трети са просто неизпълними в условията на либерална икономика и слаба държава.

Демократичните промени активираха малцинствата. В България в затворени общности живеят цигани и турци (по-точно български мюсюлмани, определящи се като турци). Република Турция точно тогава, след разпадане на Варшавския пакт, по времето на президента Торгут Йозал започна активно своята неоосманска политика, според която „Мюсюлманите трябва да остават в своите страни и да се стремят към автономия“.

ВНС в член 2.  не определи България като „еднонационална” държава , а като „единна” държава, което касае само територията, но остава претенциите, които ДПС непрекъснато изтъква, размахвайки ратифицираната от НС  през 1997 г. Рамкова конвенция за защита на националните(?!) малцинства. Груба грешка, която ще струва скъпо на българите и която не трябва да се прощава на правителството на Иван Костов и СДС.

В член 3., благодарение на водещия заседанието на ВНС Гиньо Ганев с прегласуване на 3-то четене, отпадна алинея 2, която по предложение на Пирин Воденичаров, Румен Воденичаров и още 32 народни представители трябваше да гласи: „Употребата на българския език в публичните отношения е задължително“. Резултатът е негативен. Митинги и новини по националните медии на турски език, витрини и билбордове на английски език. Има улици и селища, в които нищо не издава, че се намираме в България. До този момент няма Закон за защита на българския език. Неграмотните са вече над 15%  от населението.

В член 5, ал.4 приехме следния текст: „Международните договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.” Тук вече махалото е отишло много встрани. Увлечението по правата на човека довежда до решения, заплашващи  националната сигурност. Т.н. не може границата ни със съседни държави да бъде защитена с противопехотни мини, не може да се изпълни смъртно наказание за национално предателство и т.н. В любимата на либерастите демокрация на САЩ е точно обратното.

Член 10 е изцяло пренебрегван  вече 20 години. Знае се на теория, че националните референдуми заедно със свободните избори са най-висшата форма за  изразяване властта на народа. Не бе проведен, обаче, нито един национален референдум за съдбоносни решения като спиране на блоковете на АЕЦ, приватизация на естествените монополи,  членството в НАТО, избирателната система, смъртното наказание и др.

За чл.11, ал. 4 сме писали твърде много. Отстъплението на Конституционния съд, който с 6:5 гласа не съумя да суспендира антиконституционната партия ДПС, даде възможност на тази антибългарска партия да участва във властта, да решава избора на българския президент и да бъде легална 5-та колона за неоосманската политика на Турция. Нарушаването на този член даде възможност за регистрация и на други етнически партии.

Член 12, ал.2 също се нарушава. Текстът „Синдикалните сдружения на  гражданите  не могат да си поставят политически цели” остава само пожелание и пълна илюзия, за всеки, който е запознат с дейността на д-р Тренчев и неговия синдикат КТ „Подкрепа”. Поредното нарушение на чл.12 е настояването през изминалата седмица за оставка на мин. председателя Бойко Борисов, подкрепено от Алексей Петров и ССИГ. Както се казва „Хвани единия, та го удари в другия!”.

Член 13, ал.4 Противно на разпоредбата „религиозните институции и верските убеждения” се използват за политически цели. Ходжите явно подпомагат ДПС да държат в подчинение избирателите на движението. Стигна се дотам, че при въдворяване на новия мюфтия Хаджи присъства и посланикът на САЩ  негово превъзходителство Джеймс Уорлик. Ако това не е политическа цел - здраве му кажи! Не след дълго можем да очакваме благодарността на турския външен министър в сайта „Уикилийкс”.

Да видим сега какво съдържа  чл.12 на Конституцията за собствеността. Ал.2 твърди, че „Собствеността  е частна и публична“. При това се абсолютизира неприкосновеността само на частната собственост (ал.3). Всъщност публичната  собственост  бива държавна, общинска и кооперативна. Посегателството върху нея трябваше да бъде санкционирано така, както се предвижда за частната собственост. Благодарение на лъжата, че държавата е лош собственик и лош стопанин, вече 20 години хиляди крадци  грабят безнаказано и  трите вида публична собственост. Предупреждението на Папандреу е  косвено обвинение и към нас, народните представители в 7-то ВНС. Да, ние записахме в чл.18, ал.6, че  „Държавата се задължава да стопанисва имотите си в интерес на гражданите и на обществото“. Но и в този член  не се споменава нито дума за тяхната неприкосновеност. В ал.1 на същия член 18 се казва, че „Подземните богатства и крайбрежната плажна ивица са изключителна държавна собственост“. Тук коментарът сякаш е излишен. Няма човек, който да не е се е възмутил, че плажната ивица безцеремонно се застроява, а подземните богатства, излезли на повърхността стават изведнъж частна собственост (справка спонсорът на МВР и кандидат-олигарх Христо Ковачки).

Но най-болезнено за всеки патриот е нарушаването на чл.21 и чл.22, касаещи българската земя т.е. територията на българския народ. Драстично се нарушава ал.2 на чл.21Обработваемата земя се използва само за земеделски цели”. Очевидна управляващите не разглеждат буренясалите необработени ниви и занемарени овощни градини като обработваеми. Достатъчно е да излезете от Пловдив по посока Карлово към магистрала Тракия, за да видите как на най-плодородните земя в Европа са построени складове, филиали на чужди фирми и шоуруми. Това е самоубийство, за което няма санкции, няма и виновни. И как да има след като народните избранници направиха поправка, която развърза ръцете на наши и чужди спекуланти: „Чужденци и чужди юридически лица могат да придобиват собственост върху земя, произтичащо от присъединяване на Република България към Европейския съюз”. Няма изрична забрана за закупуване на земя от граждани на страни извън ЕС.  Не се забелязва и  малката подробност, която всеки българин, който цени кръвта пролята от дедите ни, би искал да види в разпоредбата на основния закон, а именно:

Българската земеделска земя не може да бъде стока и не може да се закупува за вечни времена от чужденци“.

Крайната бедност на някои наши  сънародници, които нямат зад гърба си земеделската кооперация, както и алчността на други, доведе до продължаващо изкупуване на огромни територии с подставени лица предимно от Турция и Израел. Последствията ще бъдат за идните поколения, но тогава ще бъде късно за държавен съд и наказване на  виновните. Безгранично е скудоумието на ГЕРБ и Бойко Борисов, които са горди, че са ходатаи на Турция за приемането и в ЕС. Още преди 20 години  Торгут Йозал беше дал перспективата: „Булгаристан отново ще бъде наш. Без война. Този път ще го купим!” Пропуските в чл.21 и чл.22 на основния закон вече могат да се поправят само с национален референдум и отговор на един единствен въпрос.  „Трябва ли България при приемане на Турция за пълноправен член на Евросъюза да го  напусне и да възстанови визовия режим на държавната си граница? “

Демокрацията винаги се свързва с основни човешки права. Общ критерий, изглежда, не съществува, защото в едни страни по-важни са политическите, а в страна като нашата по-съществени се оказват икономическите права.

При написването  на глава II от нас бяха заимствани текстове главно от Международната харта за правата на човека. Наблягайки на права като: свобода на словото, на сдружаването, на пътуването, на жителството, ние, според мене, лековато се отнесохме към задълженията на гражданите. Не че не ги посочихме в края на глава II, но пропуснахме да приемем текст, който категорично да обвързва правата със задълженията на гражданина. Един примерен текст би могъл да бъде следният:

Български гражданин, който не изпълнява конституционните си задължения не може  да претендира за свои основни човешки права“. Един подобен текст би могъл да реши априори хиляди казуси, свързани с битовата престъпност, със задължителното образование , с раздаване на социални помощи, с гражданската активност при природни бедствия.

От изключително, даже съдбоносно значение е въпросът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство. Запазването на двойно гражданство в случай на доброволно приемане на друго гражданство носи рискове както за България (Турция и Румъния продължават да имат стратегически териториални претенции) ЕРБГ, така и за ЕС (около 400 000 български мюсюлмани, изселници в съседна Турция, имат легалната възможност да преминават  безпрепятствено южната граница на ЕС, да заемат европейски работни места и да извършват закононарушения с българските си имена и паспорти). Крайно време е не само Сдр. Хелзинкски наблюдател-България  да бие камбаната пред ЕС за ограничаване на двойното гражданство на доброволни изселници в съседни балкански страни. Благодарение на изборния туризъм антиконституционната партия ДПС почти се изравни в 41-то НС по брой  депутати с най-голямата българска партия БСП. Българските данъкоплатци, както стана ясно през последните дни, плащат на 5-6 депутати, избрани с гласове от Турция по 160 000 лева годишно държавна субсидия. Звучи абсурдно. Едва ли друга демократична страна би го допуснала.

Справка с конституцията на съседна Гърция дава решението.

Раздел II, ал.1 Господстващата религия в Гърция е източното православие.

Част II, чл.4, ал 1….Лишаване от гръцко гражданство се допуска само в случай на доброволно приемане на друго гражданство.

Последният текст е твърде „византийски”, но важното е, че работи срещу турските апетити за мюсюлманите в Гърция, както и запазва от заселване на островите в Егейско море с гръцки граждани, имащи двойно гражданство.

Ненужно  либерален се оказа член 35, отнасящ се до придвижване, пътуване зад граница и избор на местожителство. При този взрив на битовата престъпност, особено в селата, трябваше да има специален закон, който да ограничава правата на рецидивистите. Европейският съюз вече усети на свой гръб до какво води свободното пътуване и заселване на автокрадци, просяци, проститутки, фалшификатори на пари и банкоматни карти от бившите социалистически страни. Старите страни-членки на ЕС неизбежно ще въведат ограниченията вместо нас. Дания вече ги започна. Сигурен съм, че рецидивисти (за такива се смятат тези с повече от 2 еднакви престъпления) няма да имат  възможност да се придвижват свободно през националните граници, ще имат забрана за носене на оръжие, както и забрана да ползват мощни автомобили и мобилни телефони. Спорно остава временното въвеждане на смъртното наказание като възпираща мярка срещу  извършване на жестоки предумишлени убийства, насилие на малолетни, наркотрафик и тероризъм (вкл. отвличане). Лично аз съм убеден, че рано или късно ЕС ще коригира това  правно овчедушие спрямо тези застрашаващи личността и обществото престъпления и ще допусне  временно въвеждане на смъртно наказание. Примерът на Китай и Съединените щати е показателен.

Главата в Конституцията за съдебната система е най-спорната и действително се нуждае от нови разпоредби. Практиката показа, че съдебната власт в такава млада и неукрепнала демокрация като нашата не може да се остави напълно безконтролна. Но тази задача не е за химици, а за експерти юристи. Моето мнение е че за това не е необходимо ново ВНС, а претенциите на Яне Янев и РЗС са неубедителни.

20 години са достатъчен срок за преценка дали основният закон отговаря на стадия, в който се намира българското общество след промените.

Разполагаме с демократична Конституция гарантираща всички основни човешки права на българските граждани. За съжаление на практика конституцията се нарушава безцеремонно, а за изминалите  20 години  няма наказан нарушител. Какво остава тогава за спазването на частните закони. Те се оказват „врата у поле“, по което се надхитрят мастити адвокати с тлъсти банкови сметки. Българите отново загубиха вяра  във върховенството на закона. На тях им остава да се надяват на  своя спасител, но вече за трети път попадат на лъжепророк.

Има ли изход от „тоталитарната демокрация”, в която се оказахме. Лично аз не съм голям оптимист. Корупцията като ръжда е обхванала целия скелет на българската държава. Младите изтичат на запад, защото не могат да чакат още 20 години. За съществуването на самата трета българска държава като държава на българите съществува  сериозна заплаха. След още 20 години България може да се превърне в неясна територия, населена поравно с българи, турци, цигани и емигранти от Азия и Африка. Ако основният закон не  защити по категоричен начин правата на държавнообразуващия етнос, предвиждам възникване на организации от типа на Ку клус клан в САЩ и Йобик в Унгария. Обществото трябва да се подготви, че оцеляването на майка България ще изисква рестриктивни закони и “недемократични” решения.

А Европейският съюз трябва да ни разбере, ако не иска нашата либерална зараза  да се превърне в евроепидемия.

На времето викахме „45 години стигат”, сега дойде време за друг лозунг:

„20 години либерална демокрация стигат!”