Хоакин Гутиерес

превод: Никола Инджов

Това село бе дърво без вятър,
тази кръв бе чаша с вино,
този юмрук - отломък от слово,
това лице -празно огледало,
а моето дете бе сляпа птица,
а гладът бе жълтеникав гущер.

Когато детето прогледна - прозря,
и кръвта като тръгна - стана река,
и лудият вятър се загнезди в дърво,
и гущерът жълтеникав извади кама -
тогава желязото ковачница стана,
а слънцето на устните - перуника,
а селцето ни бе пламтящ ураган.

Ако търси съня и го чака да дойде,
всяка майка приспива с песен сина си,
но тази песен и бащите я пеят,
защото не искат синът да заспива,
защото знаят, че юмрукът е бик,
а сто бика правят широк-широк път;
че бъдещето е като венчална рокля,
че зората е като кораб със жито,
а борбата е като червена риба,
която на скокове гони реката.