ВРАТА

Мариус Келару

превод: Роман Кисьов

ВРАТА

Разтвори си дланите
и денят расте през твоите пръсти
обещанията се изгубват
по пътя към голгота оставен край нозете на кръста
отдавна
когато светът все още имаше какво да очаква

разтвори си дланите
моята любов расте като рана на сърцето ми
която тече тихо с деня към двамата
с отворена врата
край периферията на нашите тела
от облаците падат мигове над тебе
сънувана моя със намерена душа
във вековечна рокля от ухания
която никога за мене не облече

разтвори си дланите
от върха на кръста
гледаш пътищата само за себе си
аз за тебе се закотвих във едно безвремие
още преди да се родя
в непознатата страна на един лош свят
от който, ето, никога не можем да излезем
през вратата
с пламъка на огъня
от кръвта
от тръгването
забравена и отворена само за нас
любима моя
никога неоткрита, но завинаги моя изгубена


ПРЕЛЮДИЯ

Облаци върху облаци се търкалят по твоите устни
сълзите ме раздират
разпада се
едно към друго приятелство притиснато от времето
на гърдите разцъфва чудо
и свети нощта
по земята се влачи
като прекрасна невяста със спуснати мигли
над очите ти
твоите ръце ме извлякоха
от бездните на света
утрото
отвъд сърцето ми
като една самотна стая в блуждаене
забравена и от двамата
да, още когато бяхме млади
когато засяхме блуждаене и от него израстна дърво
                                                                      за всяка целувка
когато
аз, Адам, и ти, Ева,
ще реставрираме рая
след това
да бъде само за нас двамата


ЛЮБОВ НЕВЪЗМОЖНА

Живяхме без полет
със сърца разлистени на самотен дънер
разпрострени
над неотъпканата земя на звездите
скрити с несравнимите сънища на нощта
по-самотни и от забравения и най-самотен младоженец
вързан със веригите на прегръдките от болката
със изкривен живот
като ялова пътека над младостта без млади
със завеяни родители

живяха без полет
разпрострени над яловата земя на нощта
търсейки
как да достигнат до нея
тя да се впие да се притисне до него
впити в прегръдките на сладката горчивина
със змийски думи
като на някакъв безсрамник
и върху любовта без влюбени
и сърцето тежеше като
камък на мандра


АХАСФЕР

Развързан от магията на камъка
от една антична представа
влязох в катедралата в която
много големи любови угаснаха
люлеейки се
от болка под напуканите пети на
безкрайните пътища
на един скитник
неспокоен и гледан от пътищата
от него се люлееше и вятърът когато очите
се срещаха с пустиня
и неподготвени от спомените
и есенните листа се люлееха
когато през тях минаваше неговият поглед
сам е, оставен и забравен от болката
беден още от първата любов
скрит зад гърба на една вековечност
в която съгради къща
и в която
животът му е непрекъсната светлина
и без да спре непрекъснато
продължава по замисления път


ФИЛМ

Още от самото начало живеех с моя първи сняг
наплаках се от спомените и
отново живеех със детството
отказах се
и оставих гаранция под небето на една нощ
осиротяла от родителите
вдовци на луната
отмахнах покривалото на сърцето когато
страхът ми побягна от моите длани
и изплакал се от света
аз се превърнах във една поема с трепетни корени
разперени
като ангелски крила
които пресушиха тия сълзи
отминали със времето

огледалото скрива моите представи
все още
невенчани


НАКАЗАНИЕ

След потопа
Господ
измисли мъчението
по-голямо от една сила която можеше
да изтръгне словото на Ной
освободен от всички страхове и оставен
от Содом и Гомор
чуждите богатства се превърнаха в неприятели
за всичко което познаваше, за всички
които не успяха да намерят радостта
скрита във градината под дървото
по-далече от погледа на съседите
не можаха да се скрият и децата във светлината
на слънцето

светът е скрит зад един народ отвъд прозорците
там където времената и бурите
рамо до рамо
се разделят безвъзвратно


СИМФОНИЯ

Цигулките плачат над моето сърце
стелят се
върху плетениците девичи на първата целувка
телата им се смеят
местят се
размножени
неовлажнени от пролетта
тревите си заминават от света вплетен
във струните на лъка

отварят книгата на сърцето чакайки
да нахлуе музика
в моите алеи
и алеите на ангелите
които ме изпращат отвъд земята


ВЛЮБЕН

От радост моите пръсти треперят над твоето тяло
капка по капка
кръвта ми се трансформира във лава
и отново раждане разцъфва
като забравен универсум
който губи присъствие
и отново се връща към началото във забравата
разрушеното време
над устните твои
се губи във мен

прости ми
аз от началото до края
пия любовта
като жажда за борба
която се хвърля понякога
върху моето тяло с първата скрита целувка

пия от твоето тяло
сякаш е отрова която ме пази от смъртта
когато времето си заминава от мен
и над земята светлее ден
във съня

ето, аз отново съществувам
с тялото ми белег до белег, неизтощен
от раните
на любовта


НОЩ ЗА ЛЮБОВ

Тя е също като огъня
изгубва се от нашите погледи
и възпламенява гените
и земята и звездите се нажежават
и очите на боговете се скриха във нас
като в клепач
където се скрива окото

тя е също и като
твоето тяло превърнато в мост
през който и от мен си заминават красотите
прескачайки през моите погледи
тежки като камък, като пъпка от болка

тя е също като чувството че повече няма тяло,
                                                          освен за теб
и дланите и нозете във трепет и болка по теб

обвинен от премного говорене
се превръщам във плам и
мисля че повече не ще има утре
във кой свят да се осъществим?

постоянно живеем в този изгрев
хайде да продължим нощта
в която ридая за теб


ЦВЕТЕ ЗА ТЕБ

Някъде там край неизхабеното съкровище на спомените
се покрива твоето сърце
с целувка на моите рамене
твоите дни газят по радостите
на уморените ми ходила
твоят поглед - пътища уморени
от твоето заминаване от мен
застанаха неоставяйки лицето ти да вехне
в спомените остана вечността
за да ме увенчае и да ми дарява
пролетта

някъде там край съкровището на нашите тела
там където застанаха следите на спомените
трепти вечността
разцъфна цвете оцветено с цвят от тебе
със раззеленените листа на твоята усмивка