ПОЕЗИЯ, БЕЛЯЗАНА ОТ ЛЮБОВТА

Роман Кисьов

Мариус Келару е едно от най-авторитетните имена на съвременната румънска литература. Освен поет, той е и белетрист, публицист, есеист, критик и преводач. Години наред той е редактор и главен редактор в едни от най-престижните издателства и литературни списания в Румъния.
Винаги съм смятал, че по принцип е по-добре да се запознаеш първо с творчеството на един творец, а чак след това и със самия творец като личност, ако това е възможно. Но в случая с Мариус Келару при мен се случи точно обратното - запознах се с него през 2003 г. на един поетичен фестивал в Румъния, без да имам и най-малка представа за неговото творчество. И когато по-късно прочетох негови стихове, бях впечатлен и радостен от факта, че моят нов румънски приятел е не само чудесен поет, но и че неговата поезия ми е близка… Това е поезия изключително модерна по форма и универсална по съдържание, с характерна асоциативност, на места дори абстрактност… В сложната, многопластова поезия на Келару са закодирани архетипни образи и състояния, в нея като че ли е събран целият душевен и духовен опит на човечеството, но пречупен през личната опитност и ненатрапчива ерудираност на поета. Това е поезия метафизична и дори мистична по своя характер, където рациото отстъпва място на трансцендентното… Поезия, която се отказва от ясните, лесни образи и клиширани метафори; поезия, рушаща очевидните наглед граници на съзнанието, като повежда читателя в непознати светове - било то в дълбините на подсъзнанието или във висините на свръхсъзнанието… Главни теми на тази поезия са раждането, детството, смъртта, мигът и вечността, самотата… Но най-вече Любовта - във всичките й измерения… Тази вечна за Поезията тема е твърде хлъзгава почва, която лесно може да подведе поета в сантиментална емоционалност и банални поетични фигури. Мощният поетически талант на роден поет и изключителната ерудиция и интуиция, както и чувството за мяра, са качествата, които предпазват Мариус Келару от капаните на баналността, от инерцията на познатото и от лесно постижимия ефект. Тези качества са ясно отчетливи и в настоящия подбор от стихове на Келару - „Белези на Любовта”, първата книга на този оригинален румънски поет в България! Колкото, от една страна, да е скромна по обем, толкова тази книга е монолитна и монументална като въздействие… Монументалността й е не на фонетично, а на семантично ниво - спойката на личното биографично време с митичното, на личната, индивидуална памет с колективната… И в същото време тази „монументалност” звучи деликатно и интимно, като по този начин скъсява всякаква дистанция и ни прави съпричастни на една възвишена поезия, белязана от Любовта и апотеоз на Любовта.
Това е книга за изстрадания катарзис, за пътя на човешката душа в търсене на изгубения Едем - за пътя от самотата и празнотата към Пълнотата и Целостта; книга за възраждащата сила на Любовта - не само като емоционално чувство, а най-вече като духовно измерение, като изначална субстанция и Първопричина на живота, за онази Любов, която е „по-силна от смъртта”, както знаем от безсмъртната „Песен на песните”. А метафората на Белега (белезите) от заглавието на книгата насочва към най-малко две значения: от една страна ранимостта на човешката душа и на земното съществуване (белези от рани), а от друга страна като проявления (знаци, печати) на Любовта и нейната сила, именно в човешката слабост и несъвършенство… В този смисъл „Белези на Любовта” е книга за Копнежа по Божественото измерение - вечнозелената, приказна градина, наречена Любов.


Предговор към поетичната книга „Белези на Любовта” от Мариус Келару (Изд. „Авангард принт”, Русе, 2011)