СМЪРТТА НА ЮКИО МИШИМА

 превод: Литературен свят

За много японци Юкио Мишима е не просто писател, а символ на силата и устойчивостта на японския дух, преклонение пред императора, готовност за смърт.

Поради липса под ръка на японски източници ще възстановим събитията по фактите, посочени в очерка на Л. Млечин. (За съжаление, не цитираме очерка изцяло поради многото тенденциозни идеологически клишета.)

И така, 25 ноември 1970 г. е последният ден от живота на Юкио Мишима. На сутринта след лека закуска Мисима облякъл униформата на “Тате-но кай” (”Общество на щита”) - националистическа групировка, член на която бил, и окачил старинния самурайски меч. Сядайки на масата, написал бележка от няколко йероглифа: “Човешкият живот е ограничен, но аз бих искал да живея вечно”. На видно място сложил папка с края на романа “Падението на ангела” (това бил последният роман от тетралогията му “Море на изобилието”). Когато излязъл на улицата, пред дома му дежурял автомобил. Чакали го четирима близки приятели и последователи, също членове на “Общество на щита”: Масаеси Кога (по прозвище Тиби Кога), Хироясу Кога (по прозвище Фуру Кога), Масакацу Морита и Масахиро Охава. Последвали кратки приветствия и автомобилът потеглил.

Около единадесет те стигнали до щаба на Източния окръг на “силите за самоотбрана” (по конституция Япония не можела да има армия). В щаба били предупредени за посещението. Юкио Мишима, широко известен писател, привърженик на традиционните ценности, бил много уважаван гост от щабните офицери. Затова никой от посрещналите го не настоял той да свали самурайския меч. Майор Савамото, адютант на командващия окръга генерал Машита, без бавене ги изпратил при шефа.

Генералът, усмихвайки се, се надигнал зад масата. Мишима представил на командващия четиримата си спътници като “отлични момчета”, отличили се по време на скорошните учения на “силите за самоотбрана”. Машита погледнал меча на Мишима.

- И как ви пуснаха в щаба с оръжие? - учудил се той.

- Не се безпокойте, това е просто музейна реликва - успокоил го Мишима. Шестнадесети век, школата Секи. Вижте каква избработка!

Когато генералът се навел над богато украсената ръкохватка, Мишима изкомандвал на Тиби Кога:

- Кога, кърпа!

След кратко забавяне Тиби Кога се хвърлил върху командващия и го хванал отзад за врата. Генералът бил бързо завързан за креслото. Междувременно Морита използвал столовете и друг подръчен материал, за да барикадира кабинета на генерала. Адютантът на командващия, за да се убеди, че е време за чай, погледнал през ключалката.

“Отначало той помислил - пише американския журналист Скот Стоукс - че някой от гостите прави масаж на раменните мускули на генерала. Но после майор Савамото все пак разбрал, че се случва нещо лошо, и се втурнал към полковник Хара. Побоял се сам да предприеме каквито и да са действия “.

А по-нататък, според описанието на Л. Млечин, ето какво станало: “Щабните офицери по ред долепвали око до ключалката. След дълго съвещание един от офицерите вежливо почукал на вратата. Барикадата се оказала нетрайна, трима полковници и двама сержанти без усилие проникнали в кабинета…

- Вън! - извикал Мишима.

Той размахал антикварния меч. Няколко заплашителни движения - и изплашените офицери излетели от кабинета. Следващата атака оглавил самият началник щаб на окръга. Тиби Кога, Фуру Кога, Охава не оказали и най-малка съпротива. Морита предал кинжала си (другите изобщо нямали оръжия). А с Мишима офицерите не успели да се справят. Той с такава скорост си служил с меча, че мундирите им се оцветили с кръв.

- Вън оттук, или ще убия генерала! - извикал Мишима.

Окървавения му меч се сторил на офицерите убедителен аргумент и те побързали да се махнат. Един от полковниците позвънил в управлението за национална отбрана. Там го посъветвали да действат според обстоятелствата. По това време Мишима изложил исканията си пред вързания генерал Машита. Разквартируваните при щаба подразделения на “силите за самоотбрана” трябвало да бъдат строени на плаца, за да се обърне Мишима към тях с реч. Там трябвало да присъстват членовете на “Обществото на щита”, на които се гарантирала сигурността. Командващият приел ултиматума.

В 11.38 дошла полицията. Полицаите се пръснали из цялата сграда, но се стараели да се държат по-далече от кабинета на командващия. Те и не помислили да арестуват фактически невъоръжените Мишима и неговите момчета…

Охава и Морита от балкона разпръсквали листовка - последното, което излязло изпод перото на Мишима… Мишима призовавал “силите за самоотбрана” да вземат в свои ръце властта в страната и да изискат преразглеждане на конституцията. Листовката завършвала така: “Нека да върнем на Япония миналото й величие и да умрем. Нима цените само живота и сте позволили духът да умре?.. Ще ви покажем, че има ценност по-голяма от живота ни. Това са не „свободата” и не „демокрацията”. Това е Япония! Япония, страна на историята и традициите. Япония, която обичаме”.

Точно в дванадесет Мишима се появил на балкона и се качил на парапета. На главата му - бяла превръзка с червения кръг на изгряващото слънце и средновековния самурайски лозунг. Онези, които стояли долу, виждали петната от кръв върху белите му ръкавици…

Мишима се обърнал към войниците:

- Тъжно е да се говори с вас при такива обстоятелства. Аз смятах “силите за самоотбрана” последна надежда за Япония, последна крепост на японската душа. Но… днес японците мислят единствено за пари, само за пари. Къде е националният ни дух? “Силите за самоотбрана” трябва да бъдат душата на Япония!

Долу се вдигнал невъобразим шум. Най-меката от обидите, с които войниците обсипвали Мисима, била “глупак”.

А Мишима изпаднал в ярост на балкона, се опитал да накара войниците да го слушат.

- Не разбирате ли? Искам “силите за самоотбрана” да започнат да действат. Вече няма да има друг шанс да се промени конституцията. Вие трябва да въстанете. В защита на Япония! Да, в защита на Япония? На японските традиции! На историята ни! На културата ни! На императора!..

Полицията отдавна била тук, но не се намесвала, изчаквала.

- Вие сте войници. Защо защитавате конституция, отричаща самото ви съществуване? Защо не се събудите? - Мишима замълчал.

- Някой от вас ще въстане ли заедно с мен? - попитал той.

- Луд!

- Знаете ли какво е пътят на воина? Какво е пътят на меча? Какво значи мечът за японеца? - Гласът на Мишима се снижил.

- Виждам, че не сте воини. Няма да въстанете. Няма да направите нищо.

- Тенно хейка бандзай! - три пъти извикал той. - Да живее императорът!

Виждайки, че всичките му опити за въстание са напразни, Мишима напуснал балкона и се върнал в кабинета на генерала.

- Остава ни едно - казал той на другарите си от “Обществото на щита”.

Мишима в съответствие с традициите на истинския самурай се съблякъл и с меча разпорил корема си - под формата на плик. Това било не харакири, а сепуку. Терминът “харакири”, използван от европейците, за японците има ироничен нюанс - той се употребява по отношение на самурай, несполучливо разпорил корема си. Истинският социален смисъл на това действие се определя като демонстрация на безпределна вярност на васала към господаря си и се свързва с термина “сепуку” - йероглифите са същите, както и при “харакири”, но “облагородени” от прочита им на китайски.

В случая сюзерен за Мишима бил императорът, в името на който решил да умре. (Веднъж бъдещият писател лично видял Сина на Небето - през септември 1944 г. юношата Кимитаке Хираока с отличие завършил училище и бил поканен в императорския дворец. Император Хирахито наградил юношата с часовник.)

Но разпорвайки корема си, Мисима още не бил завършил обрядът сепуку. Сега меча взел Морита. Той трябвало да отсече главата на Мишима. От вълнения или неопитност Морита успял да го направи едва с третия опит, след което също разпорил корема си. Главата на Морита от първия опит отсякъл Фуру Кога. И едва след това полицията нахлула в кабинета.

Освен самия Юкио Мишима, обредът сепуку извършили седем негови последователи.


jilb.sinor.ru