ПЕЕЩИЯТ ПУМПАЛ

Кремена Ячева

ПЕЕЩИЯТ ПУМПАЛ

Завъртя се, засвири
и…
         блъсък в стената.
Спря,
         счупи се пумпалът.
Синът ми заплака.
         Тресеше се в мъката.
Спокойно! По-тихо, сине!
         Малко търпение
и погледни -
         частите вече слепени.
Завъртя се, засвири,
         понесе се пумпалът.
Виждаш ли, сине?

И в живота е същото -
         частите слепваш,
         но някак по-трудно
         и с много търпение.


* * *
             „И се уча на бъдеща смърт.”
                                    Павел Матев

Вдигам тост за белоногия орех,
който мъдро за нас е опазил
в своя корен бъчвата с вино.
Едно ли детство е скътал в клонака!

Вдигам тост за белоногия орех!
Тук през зимата гнездата са пусти,
но да чакам от него се уча -
не идва пролет, когато поискаш…

Вдигам тост с белоногия орех -
с вино срещаме, с вино изпращаме.
А всеки тост е знак, че сме смъртни
и всеки спомен е част от безсмъртие.


СЕПТЕМВРИ

Бащиният дом ме чака
с лешниците сред тревата
в светналия двор.
Старецът -
                   орех
с клони над комина
с китки орехи ме кани
и уж като закачка
ми подхвърля отвисоко
по някой подранил.
От ветрецът ли в листата
или може би така е,
но той ми се покланя,
от щастие шепти.
Как притчите му да узная -
само птиците разбират
                  тайния език.
Бащиният дом ме чака
със стряхата предзимна.
На припек съм, а вече
ме прегръща мълчешком.


* * *

Това е пустиня, Малък принце!
Затова никой не ти отвръща…
                     И аз съм тук…
                              И аз сама.
Лутам се, търся хората.
Кози изгризаха последните храсти.
Останаха камъни, само камъни,
                                    голи камъни.
Някои приличат на статуи,
но не ми казват нищо.
Топли са, ала от слънцето,
което цял ден ги припича.
Красиви са, ала от вятъра,
който дори и нощем ги вае.
Плачат ли, това е росата
и е тайна в мига преди изгрева.
А хората…
Ще ги търсим, Малък принце,
на друга планета.


ВЕЛИКДЕН
/SMS/

Любов
и светлина.
Но невидим
е Месията.
Камбанен звън -
„Смертiю
смерть поправъ.”
Повярвахме.