ПРИУМИЦИ

Александър Попов

***
Като разрешим важните си проблеми, преувеличаваме маловажните, за да заемат тяхното място.

***
Колкото по-разгорещено спориш, толкова по-несигурен си в правотата си.

***
Мълчаливец. Но е единственият, който ще проговори, когато всички страхливо мълчат.

***
Всичко е относително. Оковите са по-леки, когато са заслужени и по тежки - когато са незаслужени.

***
Горещ застъпник за правото и закона… докато законът не го застъпи.

***
Съмнението спохожда както прекаления светец, така и заклетия безбожник. Макар че не си го признават.

***
Старият човек, наясно със загубите, които носи старостта, е по-адекватен от младия - пленник на илюзиите си.

***
Проблем на писателя. Хвалят го ония, които не го разбират, и го критикуват ония, които го разбират.

***
Лястовиците долетяха и тази година в гнездото си, под покрива. Мили птичета, пъргави и гласовити. Но нацвъкаха плочите на двора. Няма идеално съжителство.

***
Талантлив поет. Владее отлично формата. Но има нещо неизречено, смътно и мътно в съдържанието. Дали не иде от гузната съвест?

***
Добрият човек не очаква и не търси отплата за добротворството си. Напротив, живее с чувството на вечен длъжник.

***
Древните: „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!”
Днешните: „Избутай мандата, пък да става каквото ще!”

***
Гледни точки:
Ще раждам деца, колкото мога да храня.
Ще раждам деца, за да ме хранят.

***
Да се чувстваш непълноценен, това е недостатък. Да се чувстваш скъпоценен - това е болест.

***
Опита се да ме измами. Не се ядосах, а се обидих. Нима толкова наивен и тъп му изглеждам?

***
Случаен спътник ми се оплаква от децата си. Но изведнъж се сепва: „По-добре е да се оплаквам, отколкото да ги оплаквам…”

***
Колко лесно е да срещнеш с усмивка и блага дума майка си и колко рядко се сещаш да го сториш. Забравяш ли, в скръбния час на раздялата ще те връхлети вина, която няма как да изкупиш.

***
И в раболепието трябва да се спазва мярката. Инак ще досадиш, омръзнеш и олекнеш в очите на благодетеля си.

***
Отчуждени един от друг напразно търсим изповедника, чист и благ, пред когото да разтоварим душа. Но колко от нас ще заслужат това име, за да ги потърси за изповед някой грешник или страдалец?

***
Безпощадно амбициозен. Готов да смачка всеки, застанал на пътя му. Дори самия себе си…

***
Само надареният може да открие и оцени чуждата дарба и само добрият - да усети добросърдечието на другите.

***
Измамен си и не можеш да се примириш. Но знай: по-честа и по-опасна е самоизмамата.

***
Най-опасните врагове на една разумна, хуманна и възвишена идея са нейните фанатизирани привърженици.

***
Машината е бездушна вещ, създадена от човека, за да му служи. Той е нейният господар, тя е само средство. Превърне ли я в самоцел, това е идолопоклонство.

***
Страдалецът е усетил и проумял много неща, доскоро чужди и непонятни нему.
И ако е вярно записаното в Библията, че който трупа мъдрост трупа страдание, вярно е и обратното.

***
„Твърд като камък!” - хвалят някого. Но камъкът е бездушен. Ще придобие душа само в ръцете на ваятеля.

***
Чешма в гората. Бистра изворна вода. Но тече на пресекулки. Дървеното корито ту забълбука, ту млъкне. Чешма без характер - мисля си.

***
В едно общество, където невежите и сиромасите са мнозинство, автентичната демокрация е мираж. Невежите лесно могат да бъдат излъгани, а сиромасите - купени.

***
Отвън и отвътре…
Спира те на улицата, измършавял, одрипавял. Май ще ти иска пари.
- Приятел - обръща се фамилиарно, - ще се осъществи ли някога утопията на Томас Моор?

***
Когато разбереш, че само с думи не можеш да изразиш затаеното дълбоко в душата си, иска ти се да запееш.

***
Просията е проблем не само на материална, но и на духовна нищета.

***
В града не се познаваме, разминаваме се без да се поздравим. В планината се поздравяваме и дори разговаряме. В града сме хора, в планината - човеци.

***
Щом негов човек заслужи лавров венец, веднага се закичи с клонче от лавъра, макар и незаслужено.

***
От години вдовица. Винаги в черно. Но кълнеше люто непрежалимия си покойник приживе….

***
Възходящата кариера на съпруга радва умната жена, не и глупавата. Страхува се да не я зареже.

***
Старият пчелар: „Не от политиците! На ред, законност и справедливост трябва да се учим от пчелиците!”

***
Всеки писател мечтае да напише шедьовър. Но съществува по-достойна и по-велика цел: да превърне живота си в една смислена, значима и красива творба. Едва тогава ще може да осъществи и мечтата си - да създаде шедьовър.