ВГЛЕЖДАЙКИ СЕ В НАСТОЯЩЕТО
превод: Георги Ангелов
1.
Поляните,
на които играехме като деца,
станаха гробища.
Дърветата,
посадени от нас,
затулиха прозорците - и ги изсякоха.
Гълъбите,
които гонехме, станаха плакатна символика.
Свири, не свири, - вече никога няма да полетят в небето.
Любимите
се превърнаха в домакини. Ти доживя до бели коси
и понякога ти отстъпват място в обществения транспорт.
Седни и виж:
момчето, играещо на поляната,
дървото, разцъфнало за първи път,
гълъбите, летящи в небето,
момичето, гледащо край теб…
Вглеждайки се в настоящето,
ти виждаш миналото и бъдещето едновременно.
2.
Възможно е
някой вече и да е написал стихове, подобни на твоите
и да ти кажат за това,
възможно е.
Възможно е
някой вече и да се е признавал в любов, както ти,
и да ти кажат за това,
възможно е.
Възможно е
някой вече да е видял света почти същия,
и да ти кажат за това,
възможно е.
Може би
всичко вече е било… Но да се мълчи, да не се пее, да не се плаче,
да не признаваш любовта си,
е невъзможно!